Проф. Янакиев: Нашите архиереи ни дължат отговори за МПЦ

stat
12:10  |  29 ноември 2017 | Общество / Редактор Лилия Чалева /  
Рано е да обявяване, че е взето едно историческо решение, смята проф. Калин Янакиев Рано е да обявяване, че е взето едно историческо решение, смята проф. Калин Янакиев
Сн.: Facebook

Решението на БПЦ за македонската църква е някаква стъпка, но остават редица неопределености и неясноти, по които нашите архиереи ни дължат отговори.
Това заяви в интервю за Дир.бг проф. Калин Янакиев - философ и автор на много книги с богословско съдържание, по повод решението на Светия синод преди два дни относно писмото на Македонската църква.

БПЦ започва преговори с останалите църкви за македонската >>>

- На какви въпроси решението на Светият Синод не дава отговори относно писмото на Македонската православна църква (МПЦ)?

- Нищо не е казано как Българската православна църква (БПЦ) определя Македонската православна църква (МПЦ) – Охридска архиепископия - дали продължава да я определя като схизматична църква, както и за евхаристийното общение.

Нашите архиери ни дължат отговор как са се отнесли към първото предложение на МПЦ -  влизат ли те с нея в евхаристийно общение или не, т. е. могат ли да съслужат предстоятелите на нашите две църкви заедно, могат ли да съслужат епископите и свещениците една литургия с македонските, или не могат. Защото ако ние се решаваме да ходатайстваме за МПЦ пред останалите църкви, една добра предпоставка за това щеше да бъде възстановяване на евхаристийното общение с МПЦ, а по този въпрос буквално нищо не ни е казано.

Бихме ли могли да бъдем ние от вчера църква-майка на македонската, ако продължаваме да я определяме като схизматична, ако не - защо не е казала, че влизаме в евхаристийно единство.

- Има ли такъв проблем, който спира БПЦ да признае сега евхаристийното общение?

- Няма такъв проблем. Аз съм съгласен, че нашият Свети синод не би било редно да се произнася едностранно и самостоятелно по каноническия статут на МПЦ, сирич дали да бъде автокефална. Това действително трябва да решат всички поместни сестри православни църкви и в този случай БПЦ би могла да ходатайства. Но влизането в евхаристийно общение може да бъде извършено едностранно и то няма общо с произнасянето по кананическия статут на МПЦ и ще ви дам примери.

В днешната ситуация на Православието съществува следната ситуация. Руската православна църква (РПЦ) и нашата, заедно с още някои други, признават т. нар. Православна църква на Америка, която Константинопол не признава и не е в общение с тази църква. От това частично признаване не произтичат каквито и да било недоразумения или схизми между Константинопол и Москва, да кажем.

Обратно. Константинопол признава автономията на Естонската православна църква, която РПЦ въобще не признава. От това също не произтича никаква схизма. Ето защо, опасенията, че ако ние извършим по-решителни действия по отношение на МПЦ, на нас някой ще ни наложи някаква схизма, било то СПЦ, било останалите църкви, са силно пресилени, да не кажа дори, че са умишлено пресилени.

- Имате предвид изказването на Ловчанския митрополит Гавриил, който твърди, че това би могло да доведе до схизма на БПЦ ли?

- Аз на многоуважаемия митрополит Гавриил малко съм учуден. Когато преди година и нещо, БПЦ отказа да отиде на Всеправославния събор в Крит и даже инициира по някакъв начин неговото саботиране, защото, позовавайки се именно на решението на БПЦ, Антиохийската патриаршия, а след това и Грузинската православна църка отказаха да отидат на този събор. И най-накрая позовавайки се на това, че не всички ще отидат на събора се отказа да отиде на него и Руската църква. Тогава нашата църква ни най-малко не се притесняваше, че от това нейно действие ще произтече някакъв разкол във Вселенското православие, че нашата църква може да бъде поставена под схизма или да последват нежелателни последици за нея. А сега при този много по-малък проблем, какъвто е проблема с МПЦ, именно митрополит Гаврил ни осведоми, колко големи опасности могат да настъпят за нашата църква, ако ние предприемем някакви по-решителни действия.

- Как си го обяснявате това?

Аз съм в недоумение, защо тогава не се притеснявахме, а сега се притесняваме.

Освен това, вижте колко лошо стана, че ние не отидохме на Всеправославния събор. Сега ние поемаме протегната ръка на МПЦ и казваме, че ще се консултираме с всички останали православни църкви. Но дайте си сметка в какво положение в момента е БПЦ. Тя само преди година не отиде на събора в Крит и това доведе до определено, да го нарека най-меко, охлаждане на отношението на останалите 10 православни църкви, които бяха на събора към нашата църква. Дайте си сметка от каква позиция с какъв авторитет БПЦ ще може да преговоря с Константинополската православна църква, с гръцката архиепископия, дори ако щете със СПЦ, които всички отидоха на събора в Крит, а ние не отидохме. Така че ние сме в деликатно отношение поради това, което извършихме преди година.

- Възможно ли е поради това и решението на Светия синод да е доста по-предпазливо от очакваното?

- Аз продължавам да твърдя, че решението на Светия синод е правилно по отношение на статута на МПЦ. Тя не бива да решава самостоятелно това и правилно взе решение, че ще се консултира с останалите църкви. Но аз съжалявам, че в решението на нашия Свети Синод не е казано нищо по отношение на първото искане на МПЦ – влизане в евхаристийно общение с нея.

Щеше да бъде много по-логично БПЦ да представлява и да ходайства за МПЦ пред останалите църкви ако би била в евхаристийно общение с нея. Тогава тя би била действително нейна църква майка, защото не може някоя църква да бъде църква майка на друга, която продължа да я определя като схизматична, с която продължава да не е в евхаристийно общение.

Аз все пак не съм сигурен какво има предвид Светия синод след решението й. В евхаристийно общение ли сме ние с македонците, ще можем ли след вчера да съслужим заедно с тях или няма да може, нека архиереите да отговорят на този въпрос, за да знаем какво да мислим оттук нататък. Има и още нещо, което не е съвсем ясно. Светият Синод заявява, че ще преговаря с МПЦ и останалите поместни православни църкви. С останалите църкви е ясно за какво ще преговаряме, а със самата МПЦ защо ще преговаряме. В решението не е казано как точно ще  ходайства, как  ще протекат тези преговори с останалите църкви, какъв най-общо ще бъде сценария за тези преговори.

Аз мисля, че според каноническите правила БПЦ би трябвало да започне преговори първо с Вселенската патриаршия. Тя е първенствуващата по чест патриаршия сред сестрите поместни църкви. Именно Константинополската патриаршия би могла да инициира свикването на някакъв съборен формат - бил той архиерейски или друг, на който заедно да се обсъди статута на МПЦ.

Но ситуацията е деликатна, защото МПЦ през 1967 г. едностранна е обявила автокефалия от Сръбската патриаршия, под чиято юристдикция е била. В такъв случай, дали би трябвало първо със СПЦ да преговаря или едновременно да води преговори с Константинопол и  СПЦ.

Нямаме яснота как точно ще протекат тези преговори. Единствено, което знаем, че след около месец на българския патриарх предстои посещение в Москва.

Нима с Москва ще започнат преговорите?

Сетне, докога ще протекат тези преговори? И ако това не е упоменато в решението на Светия синод, как нашите архиереи си го представят това нещо, докога е хоризонтът на преговорите, които самата БПЦ си поставя. Защото ако те продължат 10 и повече години, това означава фактически погребване на този процес.

- Значи е още рано да говорим за историческо решение на Светия синод, както някои го обявиха? 

- Аз мисля, че все още исторически акт не е извършен, той може да бъде извършен, ако усилията усилията действително са интензивни и отговорни и ако имаме някакво поне евхаристийно общение с МПЦ. А и по двата въпроса ние нямаме яснота.

Три църкви са против ”осиновяването” на Македонската от БПЦ?



Последно в Общество


Хамас няма сили за интифада

В отговор на признаването на Ерусалим (за столица Израел) палестинското движение Хамас обяви ново, вече трето поред масово антиизраелско въстание - интифада.