Тогава отец Ангел от столичната църква „Св. София“ напръска всички кабинети в МС със светена вода. Прогони ли „злите сили“ отецът?!

Наскоро премиерът публично обяви, че ГЕРБ всъщност не са искали да спечелят президентските избори.

Загубихме ги, защото не искахме да ги спечелим, каза Борисов и се мотивира така: "Много е важно за демокрацията да има ясно разграничение на властите. Когато една партия, колкото и да е добра и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната и местната власт, това не е добре за демокрацията“, каза премиерът. 

Контравъпрос: А добре ли е за демокрацията, всеки път след избори народът да се чувства употребен, когато разбере, че не от неговия глас е зависел резултатът?! Че е участвал в нещо, което само е изчерпало силите му, а пък зад гърба му политиците са имали ясен план накъде да завъртят нещата, с мисълта какво „не трябва” да стане?!

Старите проблеми се пренесоха и в новите министерски кабинети. Въпреки големите надежди, например, реална съдебна реформа не се провежда. Вместо съвместно да я обсъждат, прокуратурата и съдът са на нож, а платени драскачи разпалват битката между двете институции. В хаоса, който настъпва, се заформят лобита в съдебната власт, които влияят на изхода на делата, т.е. пречат на справедливостта и правовия ред. Потърпевши, както обикновено са гражданите, и то съвсем безнадеждно. Защото делата за вина на държавата у нас изглеждат лесни само на книга – дори завеждането им е законово възпрепятствано. ВСС наказа няколко съдии за забавяне на дела, но кой ще възмезди хората, които не са получили правосъдие заради съдийското нехайство?

Ние, обикновените граждани, постоянно се чувстваме замесени в някакви интриги, за някои от които чуваме „за сефте“ и изобщо не сме „в час“. Пример: „Боршош ходи си, Боршош върни се, пак си ходи и дай отчет!” – Тези постъпателни движения, ако не бяха станали пред очите ни, можеше да минат за театрална постановка в стил комедия дел арте. Само дето този жанр е бил актуален преди 5 века и маските са били задължителни, а тук паднаха. Пиесата в един момент свърши, пак спуснаха завесата, а ние, що, още зрителите, така и не схванахме „сюжета“.

Изобщо, още в навечерието на лятото стана „горещо“. Министър Ангелкова се втурна да проверява плажовете и пак се похвали, че всичко е О,кей, но една телевизия я попари. Чадър за стотинки вървял със скъпо шалте, и така цената на чадърите по плажовете се „уравнява” към неоправдано висока навсякъде. Практиката по морето бележи връх в хитроумните финтове на концесионерите. Ангелкова, обаче е доволна от резултатите, без да отчита факта, че както преди родният турист е прецакан, а чуждият задържаме благодарение на компромиси. Мерките в „Слънчев бряг“ са закъсняла мярка – повече показна, отколкото резултатна.

У нас няма скука. Министър отправи нацистки поздрав, след който му се наложи да каже „Сбогом“, а патриот и вицепремиер го защити – нацисткият жест бил „нелепа шега”. След тази защита се наложи да бъде защитаван и защитника – съпартийците на Симеонов тутакси превърнаха гафа му в политически дивидент – нападали го, защото бил "неудобен за доста хора". И в това нямаше нищо ново – от години у нас, който сгафи, се жали че е „неудобен”.

„Суджук гейт“ ни развесели. Депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов поискал тонове суджуци с името на премиера, и на всичкото отгоре премиерът дори не ги вкусил. Зад позорно примитивната интрига, хората прозряха модела на типа управление, който познаваме от години наред - „Дай ми за еди-кой си, срещу еди какво си”. По този почин работят мнозина „събратя” на Мартинов, но негов беше „късметът” да го хванат. Покрай историята със суджуците забелязаха и имането му. Истината е, че корупцията у нас отдавна е надминала стойността на няколко тона суджук. Трагикомичното в тази история е само наименованието на „стоката”.

От образователното министерство пък развалиха лятото и на деца и на родители. Вместо да се фокусират върху учебните програми и съдържанието на учебниците, се втурнаха в разисквания по темата за лятната ваканция. А „5 дни тука, 5 там” няма да решат проблема с качеството на образованието. В същото време няма кой да каже на децата ясно, дали Ботев е революционер, а Вапцаров антифашист, или и двамата са „терористи”, както пише една начетена госпожа.

А животът си тече и както преди в публичното пространство продължават да спрягат популярни имена, със статута на „свещени крави” в държавата. Тези хора при всяко правителство нямат проблеми да купуват, да продават и дори да... „правораздават”. Очевидно е, че и това правителство няма да се опълчи на „приватизаторите” на държавата и държавността, защото опитите първо ще ударят на камък, а после могат и да „препънат“ смелчаците.

От дни „горещият картоф“ КТБ пак започна да пари под езика и краката на мнозина. Въпросът се превърна в тема на американо-българските отношения. Сега въпросът е дали „ще ни погнат“ и „дали ще ни стигнат американците“. В България, нека си кажем истината, както преди, така и сега, няма политическа воля истината за КТБ да излезе наяве.