С впечатляващо мнозинство от 517 гласа Европейският парламент (ЕП) одобри днес Мария Габриел за еврокомисар по цифровизацията. Това бе по-скоро предизвестено от доброто й представяне на "изпита" в ЕП преди две седмици.

Остава да я назначи Съветът на ЕС и тя ще бъде третият български еврокомисар от началото на 2007 г., когато страната ни официално стана член на Европейския съюз.

Вече опитен евродепутат г-жа Габриел ще се движи в свои води в Брюксел. Ще я улеснят вероятно и впечатленията, оставени там от предишните две българки еврокомисари.

А ако гадаем по онова, което е известно за техния опит, няма да й бъде лесно, но ще се справи – ще свърши добра работа и ще спечели уважение за себе си и за България.

Трудности

Предвидими са поне една-две пречки, които скоро ще възникнат пред новия „министър“ на цифровизацията на Обединена Европа.

Първата е в едно недоразумение, което устойчиво се шири в обществото ни – че българският еврокомисар е представител на България и е в Брюксел, за да се бори за нейните интереси. Не е така. Кръвта вода не става, обаче българският – и който и да било друг – еврокомисар е в някакъв смисъл наднационален.

Той си има сфера на отговорности и в нея борави с политики в интерес на целия съюз. Има си и началник, в случая Жан-Клод Юнкер, който не представя в Европейската комисия (ЕК) интересите на Люксембург.

За мнозина у нас обаче тези тънкости са досадни за разбиране. Не толкова отдавна Кристалина Георгиева, която работеше по хуманитарните кризи, бе отнесла люти критики, че още не е отървала България от бежанската вълна.

Не правят по-лек живота на еврокомисаря и някои форми на нашенско „признание“ - по-специално периодичното „спрягане“ за постове в българската политика. То неизменно следва разни партийни сътресения в София и току чувате: Кристалина – премиер, или Кунева - президент.

А почва за такива жестове е традиционната популярност на българския еврокомисар, както и да се казва той (тя). По рейтинг „нашият човек в Брюксел“ често бие министрите и партийните лидери, макар че строго погледнато той изобщо не участва в българската политика.

Първият български еврокомисар

Пречки още на входа преодоля преди над 10 години Меглена Кунева. Част от БСП и президентът Първанов не бяха очаровани от нейното издигане, но и не попречиха особено.

(Да не говорим за някои нашенски похвати, типични когато сънародник тръгне да се издига. Както на г-жа Габриел неотдавна припомниха някакъв апартамент, така някога дълго се бяха ровили в миналото и роднинствата на двете й предшественички.)

Така или иначе, 20-ина дни преди България да влезе в Европейския съюз (1 януари 2007 г.), ЕП одобри г-жа Кунева за еврокомисар и неслучайно. Тя беше министър по европейските въпроси в правителството на НДСВ-ДПС плюс година и нещо в кабинета „Станишев“.

Клетва като еврокомисар положи на 22 януари 2007-а. Възложиха й защитата на потребителите, нещо което по-рано не беше самостоятелен ресор в ЕК, оглавявана от португалеца Жозе Мануел Барозу.

Българката бързо се открои с идеи и стъпки. Поде кампания против трансграничните измамници (чрез интернет), вгледа се в цените на тока и в ценообразуването на билетите за самолети.

Тя се отличи и с инициативата „Коледата безопасна“ за играчки, които човек спокойно да може да подари на децата си. След по-малко от две години, към есента на 2008-а, две издания (European voice и European agenda) я избраха съответно за европеец на годината и комисар на годината.

Няма угодия

Но дойде финансовата криза; тя първо неусетно взе да подклажда антиевропейските настроения, които преди 2-3 години стреснаха мнозина на континента и доведоха до Брекзит.

В атаките против брюкселските бюрократи и прекомерната стандартизация на живота на мушката се оказа и ресорът на г-жа Кунева.

„Явно е само въпрос но време брюкселската мелница да започне да контролира всичко чрез нелепи нормативни изисквания – отсече жлъчен коментатор на „Шпигел“. -  Те не искат да ги смятат за върли бюрократи, затова влизат в ролята на ангели – хранители на всички свои съграждани...“

Почти по същото време една анкета разкри, че едва 13% от българите имат доверие на европейските мерки за защита на потребителя (на „своя“ ресор), срещу 79 на сто от хората в Холандия.

Така или иначе през есента на 2009 г. сп. „Икономист“ огледа отиващата си тогава Комисия „Барозу“ и се отзова за българката така:

„Когато Меглена Кунева стана еврокомисар през 2007 година, тя пое безперспективния ресор за защита на потребителите... Тя привлече общественото внимание с умел набор от цели, например за банковите такси и подвеждащите сайтове на компании.“

Български зам.-председател на ЕК

Изглежда, г-жа Кунева не би имала нищо против да продължи работата си в Брюксел, но у нас се беше сменила властта. Свой следващ еврокомисар България прати след неприятен инцидент.

В началото на октомври 2009 г. Бойко Борисов обяви, че кандидат за еврокомисар е социоложката Румяна Желева, бивша евродепутатка, която той бе взел за външен министър в първото си правителство.

Желева се провали пред ЕП, което беше лесно предвидимо по нейните предишни интервюта и изявления. Освен това над нея надвисна съмнение за конфликт на интереси и в крайна сметка тя стана изкупителна жертва за кадровата нескопосаност на ранния Борисов. Той оттегли кандидатурата й на 19 януари и я смени с далеч по-сериозна.

Единственият български гражданин, който е бил зам.-председател на ЕК (европейски вицепремиер, така да се каже) е Кристалина Георгиева, икономист и преподавател, вицепрезидент на Световната банка (през 2008 – 2010 г.)

На изпита в ЕП тя се представи блестящо и встъпи в длъжност като европейски комисар на 9 февруари 2010 година.

Също като своята предшественичка тя не след дълго бе обявена и за „комисар на годината“, и за „европеец на годината“. Отличиха я предимно за работата й при хуманитарната катастрофа в Хаити.

Ресорът й беше „международното сътрудничество, хуманитарната помощ, реакция при кризи“. Георгиева координира европейската реакция и при силното земетресение в Чили и наводненията в Пакистан като посещава засегнатите райони.

Енергичната българска пътува в Африка, за да се запознае с нуждите, породени от дългосрочния проблем с изхранването на населението; до Дарфур, за да привлече внимание към „забравения“ конфликт там.

В сегашния състав на Европейската комисия, оглавяван от Юнкер, тя стана заместник-председател и комисар по бюджета и човешките ресурси. Този пост тя заемаше, когато се реши на дуела със сънародничката си Ирена Бокова за мястото на генерален секретар на ООН. Там се класира португалският дипломат и политик Антониу Гутериш.

Сега Кристалина Георгиева отново работи в Световната банка, длъжността й е главен изпълнителен директор.