Експозицията "Преди българския лев. Невидяните монети" в Музея на София е посветената на националния празник Трети март и 135-годшнината от възстановяването на националната валута.

Тя разказва историята за появата на първите монети в Третото българско царство и надделяването на идеята за българско звучене на имената на парите.

"Изложбата представя първата емисия монети с номинална стойност от 2, 5 и 10 стотинки, които влизат в обръщение веднага след приемането на Закона за националната валута", разказа пред БГНЕС директорът на музея Надежда Кирова – Йовчева.

Първата емисия е факт през 1881 г. Година преди масовите монети да достигнат до обикновения българин, или през 1880 г., е изсечена най-важната монета – пробната, наречена сантим, защото при емитирането й все още не е надделяло мнението за лева.

Едно от първите и най-важните действия, които предприема младата държава след освобождението си, е да определи вида на собствената си парична единица.

Собствените пари, заедно със знамето, герба, химна и езика са сред символите на националната идентичност.

Затова още през 1879 г., непосредствено след създаването на Българската народна банка, на нея се поверява отговорната задача да организира сеченето и печатането на собствени монети и банкноти.

Наименованието на българската валута, символите и иконографията са обект на бурни дискусии, в които се открояват две основни групи – привържениците на буквалното приобщаване към европейските наименования, както и радетелите за българско звучене на имената на новите пари.

Надделяват привържениците на чисто българските имена и символи. За младата българска държава лъвът е особен символ на стремежите за идентичност, както и желанието е да се покаже, че борбата за независимост е приключила.