Това е първото проучване, което отчита толкова висок резултат за националистите и особено за партиите на Георги Първанов и Волен Сидеров, които, според всички останали социолози, събират едва около и дори под 3%.

Данните от проучването на АФИС обаче класират АБВ дори пред партията на Николай Бареков. Цифрите показват:

- ГЕРБ - 34.3%
- БСП - с 23.7%
- ДПС - 10.1%
- Патриотичен фронт - 5.5%
- Реформаторски блок - 5.5%
- АБВ - 5.3%
- "България без цензура" - 5.0%
- "Атака" - 3.9%

(Вижте графики в галерията)

Така, според изследването, 8 партии имат шанс да влязат в парламента, а други три партии демонстрират потенциал да прескочат бариерата от 1%: "Зелените", "Глас народен" на Светльо Витков и "Движение 21" на Татяна Дончева.

По тези данни разпределението на депутатите в НС би било следното:

Мандати/Брой на парламентарни партии   3           4          5             6         7           8

ГЕРБ .....................................................................121 .... 112 .... 104 ...... 98 ...... 92....... 88

БСП ............................................................................. 83 ...... 77 ...... 72 ...... 67 ...... 64....... 61

ДПС ............................................................................. 36 ...... 33 ...... 31 ...... 29 ...... 27....... 26

ПФ ................................................................................... ...... 18 ...... 17 ...... 16 ...... 15....... 14

РБ .................................................................................... .......... ...... 17 ...... 16 ...... 15....... 14

АБВ ................................................................................. .......... .......... ...... 15 ...... 14....... 14

ББЦ ................................................................................. .......... .......... .......... ...... 13....... 13

Атака .............................................................................. .......... .......... .......... .................. 10

"За изминалите близо 25 години не сме имали нито един подобен случай. Особеното на сегашното силно фрагментирано политическо пространство е, че се случва при спадаща, а не при покачваща се избирателна активност. Сигурно е само едно – не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство", коментират от АФИС.

И допълват, че докато през миналия месец очакванията са били за около 50-55% избирателна активност - или около 3,5-3,6 млн. души, в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до едва 45-50% активност или 3-3,2 млн. души.

Трусовете в Реформаторския блок са се отразили негативно на подкрепата за него. Единствено при дясната формация има отлив на потенциални избиратели - през август резултатът им е бил 6.3%, а през септември - 5.5%, сочи проучването.

"Обикновено се смята, че ниската избирателна активност облагодетелства големите партии. В случая има обратна тенденция, тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех", се казва още в анализа на социолозите.

Според тях това е причината малки партии с по-твърди ядра, като Патриотичен фронт, АБВ и "Атака" да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии, като РБ и ББЦ, които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност".

Изненади от т. нар. "скрит електорат" могат да дойдат, но те биха били в полза на една-единствена партия - ДПС, коментират още от АФИС.

Изследването е проведено от 9 до 14 септември, анкетирани са 1200 лица.

АНКЕТА: За кого ще гласувате?