За изборите, резултатите, победителите и победените, бъдещия кабинет и проблемите пред България разговаряме с д-р Нено Димов от Института за дясна политика, бивш депутат от 39-ото НС и член на преговорния екип за членство на България в ЕС.

- Г-н Димов, изненада ли ви резултатът от изборите?

- Базирайки се на политическата логика, бих казал, не. По-скоро не.

- Защо, според вас, ГЕРБ спечели?

- Ако приемем, че стартовата позиция на двете основни партии – ГЕРБ и БСП, беше изравнена, в рамките на кампанията БСП допусна няколко сериозни грешки. Във втората част особено – последните 10 дни на кампанията, ГЕРБ като че ли успя да напипа верния пулс и всъщност там се случи „счупването” на кампанията на БСП и победата на ГЕРБ.

- Какви, според вас, бяха грешките, допуснати от БСП – можете ли да ги конкретизирате?

-  За пръв път от много време БСП отвори страница, която като че ли беше затворена. Като например тази за геополитическата ориентация на България, което не донесе позитиви за БСП. И без това БСП можеше да мобилизира потенциалния си електорат, а така отблъсна една много мека периферия, от една страна, и от друга засили позициите на ГЕРБ. Това беше излишен ход.

Съществен проблем бяха и шегите от страна на БСП, свързани с ДС, с какво ни е отнела демокрацията и пр. Те преминаха определена бариера, която в рамките на кампанията не би трябвало да се допуска. БСП загуби от това, а не спечели. Агресията на БСП също не бе добре възприета. Ако забелязахте, някъде от средата на кампанията ГЕРБ промени агресивния тон с друг вид тон и също, според мен, спечели от това. Ако БСП се беше сетила по-рано да смени тона си, щеше да минимизира щетите, които понесе.

- Каква партийна коалиция очаквате?

- Дясноконсервативна коалиция. От изявленията, които се направиха веднага след резултатите, беше ясно че ГЕРБ иска да направи правителство и че БСП няма дори да участва в разговори с ГЕРБ. Това за мен е предпоставка за дясноконсервативно правителство.

- Кой, според вас, ще бъде премиер?

- Предпочитанието го дадоха избирателите. Още в началото на кампанията бяха заявени потенциалните кандидати – Бойко Борисов и Корнелия Нинова, така че гласоподавателите дадоха предпочитанията си.

- Стабилен ли ще бъде, според вас, бъдещият кабинет?

- При всички положения ще има много трудности пред този кабинет. Доколко ще е стабилен зависи, според мен, от това по каква формула ще се състави, и от друга – по какво коалиционно споразумение ще се приеме. Ако говорим за споразумение от типа на кабинета "Борисов 1", според мен ще е по-скоро нестабилен.

- Кои, според вас, трябва да са приоритетите на бъдещия кабинет?

- Ще започна от стратегически най-важния – поставянето на съществените въпроси по време на българското председателство догодина на ЕС. Те са сигурността и защитата по външните граници на Европа, които съвпадат с външните граници на България. Това, според мен, е ключов въпрос за ситуацията около нас - и на Югоизток, и на Североизток. Имам предвид Турция и Русия.

Естествено, социалните проблеми, които бяха повдигнати и фокусирането върху образованието и доходите, които бяха в основата на кампанията на ГЕРБ, и на които заложиха и патриотите, също ще бъдат приоритетни. Нататък вече не виждам цялостно покритие между програмите на ГЕРБ и патриотите, и сигурно ще сме свидетели на някакъв общ компромис, каквито бяха и заявките по време на изборните им кампании.

- Вие загатнахте темата за националния въпрос, но май никой не го назовава в конкретика като проблем?

- За мен, ако има безспорен национален интерес, това е запазването на българската идентичност и териториалната цялост на държавата. От тази гледна точка още от времето на събитията в Украйна, та до ден-днешен, въпросът за териториалната цялост на България определено е ключов. Не знам дали политиците го приемат, така да се каже - по „подразбиране”, но аз мисля, че това е тема, по която трябва да се говори явно. Особено като имаме предвид обстановката наоколо – засилващите се тоталитарни режими - както в Турция, така и в Русия.

- Кои са, според вас, най-тежките проблеми пред България?

- Намирането на геополитически национален консенсус. Той е в основата в момента, защото предстои процес на геополитическо преразпределение на света. Ясната политическа ориентация на България трябва да бъде недвусмислено консенсусна и да не се оставя под съмнение за дълъг период напред във времето. Т.е. не говорим за един мандат, а за десетилетия напред.

Вторият много важен въпрос на България е как да използваме максимално онова, което ни дава европейският общ пазар, и да продължим икономическия ръст, който имаме през последните две години. Само с икономически ръст могат да бъдат решени и социалните проблеми.

И след геополитическата ясна ориентация и икономиката, на трето място поставям най-дългосрочно важното, което според мен е преформатирането из основи на образованието. Говоря за фундаментална промяна – от образование, което ни кара да помним, в образование, което ни кара да мислим.

- Възможен ли е, обаче, такъв национален консенсус по тези жизненоважни въпроси за българските граждани, при сегашното политическо разделение?

- В момента изборите всъщност в голяма степен възстановиха двуполюсния модел. Аз никога не съм крил, че това е моят предпочитан модел. Защото при него могат да бъдат отделени теми, по които да се постигне национален консенсус, оставяйки други теми за дебат. И за пример ще взема най-неидеологическия приоритет, който очертахме - образованието. Ако вие започнете една реформа в момента, тя ще даде резултати след около 25 години. Най-малкото защото трябва да мине едно цяло поколение, което да се научи на новото, след което да почне да преподава по това ново. За 25 години, обаче, не може да просъществува едно управление. Ето защо трябва да има консенсус, независимо от това кой ще бъде на власт през годините занапред. А национален консенсус по такива важни теми може да се постигне, ако имаме т.нар. ограничено представителство в парламента. Защо. Защото ако имаме в парламента 15-20 и повече партии, които са представени, всяка ще търси някакво различие с останалите, което да я изкарва на преден план, и то винаги ще торпилира възможността за национален консенсус.