Това се видя на практика при президентските избори, където промяната беше олицетворена от ген. Румен Радев. И той получи доверието на мнозинството от българите, коментира специално за Дир.бг докторът по конституционно право Борислав Цеков.

В тази благоприятна политическа ситуация БСП имаше исторически шанс да формира около себе си широко обществено движение за промяна, да смени ГЕРБ във властта и да проведе нова политика. Провали се. Мнозинството от търсещите промяна граждани не я припознаха в старите партии и техните аватари. В случая с БСП, това се дължи на погрешна стратегия, зле композирани листи и груби гафове на партийното им ръководство.

Една успешна стратегия за победа над ГЕРБ трябваше да постигне две цели. Първата, да мобилизира твърдото ядро на партията, което беше силно ерозирано през последните години. Втората, да отвори БСП към политическия център, към онези около 1 милион свободни избиратели, които не са привърженици на БСП, но са демократично мислещи и търсят промяна, мнозина от които ситуационно биха гласували за хората на „Позитано“ 20 като „по-малкото зло“ и като инструмент за отстраняване на десницата от власт, стига да могат да припознаят себе си в посланията на партията.

Червените стратези постигнаха успешно първата цел, но се провалиха или пренебрегнаха втората. А само с твърдите избиратели на БСП избори отдавна не се печелят и никога занапред няма да бъде спелечени. Без 150-300 хиляди центристки избиратели, левицата няма шанс за мнозинство. На фона на историческия багаж и ролята на БСП във всички фази на проваления преход, партията няма кредибилност, която да й позволява да менторства и да води агресивна кампания. Точно затова БСП винаги е печелила, когато е олицетворявала с кампания и кандидати националното съгласие и твърдата позиция по въпросите на държавността.

Прочее, това излъчваше Румен Радев и затова успя. Вместо това, видяхме кампания, в която БСП излъчваше агресивност, реваншизъм и менторство. Ако има обществена нужда от смяна на политическия типаж „Борисов“, защо се смята, че алтернативата е негово копие в пола? Тази агресия беше излъчвана и от подвелите се по този лош поведенчески модел червени кандидати, които влязоха в махленски крамоли в телевизионни студия. И беше затвърдена от гафовете на Нинова на финалната права с „отнетото от демокрацията“ и с радостните жестове, с които одобри нелепата фраза на друг червен кандидат, който на практика банализира злото от времената на „червения терор“ и потисничеството на висшата номенклатура на БКП, бъркайки в душите и раните на хиляди българи, смята Цеков.

Затварянето на БСП само в контурите на твърдите избиратели беше закодирано и в кандидатските листи, съставени предимно от анонимни за обществото апаратчици, децата и внуците на старата номенклатура и неколцина стари муцуни с натрупан покрай политиката първоначален капитал. Силното попълнение в червените листи бяха имената на изтъкнати леви интелектуалци като проф. Иво Христов, Елена Йончева, Тома Томов, Сашо Симов. Тяхното участие беше задължително, за да се мобилизира и вдъхнови партийния актив и твърдото ядро. Но трябваше да бъде съчетано с още няколко авторитетни фигури, в които могат да се разпознаят и хората извън партийните събрания на левицата. Загубата не е ситуационна, а стратегическа.

Утехата, която сричат някои, че сега можело партията да надгражда е наивна. С тази политика на затваряне само сред хардлайнерите БСП е обречена на вечна опозиция, която оттук нататък ще спихва. Има път напред, но само през засилване на лявата идентичност на партията, съчетано с реално формиране на широко движение, което отворя чрез кадри и послания към политическия център.

На този фон ГЕРБ проведе стратегически и тактически зряло и правилно своята кампания. Демонстрира умереност, загриженост за държавата, компетентност и повече екипност в сравнение с едноличните изпълнения на червената председателка, която отказваше дори да назове потенциални членове на хипотетично червено управление, за да преминат те през оценката на гражданите. ГЕРБ спечели, защото Бойко Борисов излезе от вече губещата роля на ментор и влезе в ролята на модератор. Нинова и нейното обкръжение сториха точно обратното.

Провалът на „дясната“ олигархия и нейните партийни инструменти в лицето на Реформаторския блок, Нова република и „Да, България“ не си заслужава специален коментар. Те си отиват, оставайки част от едно провалено статукво. Известно време ще псуват българските граждани, че не им вярват, а след обилна порция грантове и помпане във фабриките за фалшиви новини ще се прегрупират в поредната „автентично дясна“ формация, в която за десети път ще се обявят за нови лица. Банално, но така ще се случи, повярвайте.

Парламентарната конфигурация предполага три възможни сценария за съставяне на правителство.

Първият е кабинет тип „Беров“ – привидно „експертно“ правителство, зад което застават ГЕРБ, БСП и още някой. В тази посока тласка събитията от Брюксел и част от родната олигархия. Ако се случи, ще преживеем отново беровото безвремие, а огромният риск е, че такова правителство може да се превърне в параван за поредно разграбване на България.
Вторият вариант е най-легитимен от гледна точка на изборните резултати – правителство на ГЕРБ с участието на „патриотите“ и евентуална парламентарна подкрепа от Марешки.

И третият е -„правителство на малцинството“, тоест кабинет на ГЕРБ, който се подкрепя само на парламентарно ниво от „патриоти“ и Марешки. При който и да е от тези варианти обаче хоризонтът на управлението е не повече от две години.

Бъдещият кабинет ще ходи по живите въглени на общественото недоволство, което не намери отдушник в реална политическа промяна и не припозна реална политическа алтернатива на това статукво. Драстичният ценови скок на газ, парно, а оттам и на стоките за потребление, липсата на реална управленска стратегия за повишаване на доходите и геополитическите сътресения могат да съкратят значително мандата на това правителство. Особено, ако се очертае обществена алтернатива извън старите партии.

Оптимистичният сценарий е бъдещото правителство да съумее да скъса с политическата партизанщина, да привлече по-широк експертен потенциал и да проведе политика в пет основни посоки. Реална реформа в здравеопазването, облекчаване на положението на бедните слоеве от населението, освобождаване на потребителите от робството на монополите, реална държавна грижа за изостаналите региони, прекратяване на даниелмитовщината във външната политика.
Песимист съм, но ще поживеем, ще видим, завършва Борислав Цеков анализа си за Дир.бг.