Днес от партията на Георги Първанов депозираха в деловодството на Народното събрание предложение за изменение и допълнение на Закона за Изборния кодекс.

Промените предвиждат по отношение на разкриването на избирателни секции извън страната да се въведе общ критерий, валиден за всички държави и всички български граждани по света, без да се ограничава броят и местоположението на избирателните секции, съобщиха от пресцентъра на АБВ. 

Включително да се предвиди и възможност за образуване на секции, без да са изпълнени критериите за това (без да са подадени не по-малко от 40 заявления), по мотивирано предложение на ръководителя на дипломатическото или консулско представителство, но при спазване на съответната процедура и срокове, предлагат от партията.

Вчера 47 депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт, Реформаторския блок и БДЦ внесоха свои поправки на приетия спорен Изборен кодекс, който дори беше обнародван в "Държавен вестник". Те обаче предложиха във всички държави, без значение дали са в Европейския съюз или извън него, да бъдат откривани до 35 секции при 60, а не при 100 подадени заявления, каквато е изискването, влязло в сила, след като мнозинството отхвърли ветото на президента.

Сънародниците ни зад граница обаче са против и това "облекчение" за гласуването им.

Вела Димова, която е организирала отварянето на секции в Кеймбридж, пък попита защо управляващите са решили лимитът за общ брой секции в една страна да е точно 35.

"За нас е непонятно откъде идва тази цифра. Тя не почива на статистика. Единствената логика в тази забрана е да се ограничи вота в Турция. Това е признание на държавата, че не може да се справи. Това разделя българите зад граница", каза тя на вчерашното заседание на Комисията за българите в чужбина, цитирана от OFFNews .

"Великобритания не е Петрич", коментира пък Десислава Христова от групата „Искам да гласувам“.

4% праг на евроизборите

Според АБВ след проведените избори за членове на Европейския парламент и за народни представители е видно, че няма логика прагът за своеобразно участие в разпределението на мандатите да е различен.

Затова предлагат при избори за Европпарламент прагът да е 4%, така, както е и на изборите за народни представители, а на 5%. От АБВ посочват, че в момента България е с най-висок праг, а това ощетява трайно по-малките формации. Другите държави изравняват прага на националния и Eвропарламента и след това разпределят мандатите.

АБВ предлага също така да отпадне предвиденото в чл. 242 а отписване от избирателните списъци като последица при неупражняване на избирателно право. От партията считат, че подобно ограничаване на избирателните права, чрез създаване на допълнителни условия за гласуване след отписване от списъците няма място в Избирателния кодекс.

БСП иска отпадане на електронния и задължителния вот

От БСП внесохме промени в Изборния кодекс, с които предлагаме отпадане на електронното и задължителното гласуване, обяви пък депутатът Филип Попов.

Той заяви, че са против електронния дистанционен вот, защото той по никакъв начин не гарантира конституционно залегналия принцип за тайна на вота. Според промените в Изборния кодекс то ще бъде въведено експериментално през 2018 г.

„Целим отново едно прозрачно водене на цялата кампания, на самия изборен ден, на отчитане на резултатите“, каза той.

Той поясни, че от БСП са предложили още да не се провежда в един и същи ден референдум и изборите, а в два последователни.

„Нашата цел е да не се натоварва изборната администрация, да не се води до объркване на хората предвид последните местни избори", добави той и припомни, че е имало променени и поправени протоколи.

По отношение на секциите в чужбина, Филип Попов обясни, че там БСП няма предложения, защото управляващото мнозинство е забъркало тази каша с широк обществен отзвук и е редно те да я оправят.