Заседанието на тристранния съвет бе свикано след решението на ВАС за отмяна на минималната работна заплата, поради неспазване на процедурата и несъгласуване в НСТС.

Размерът остава същия

Постановлението на Министерския съвет от декември 2014 г. регламентира минималната работна заплата от 1 януари 2015 г. да е 360 лева, а от 1 юли да се увеличи с още 20 лева и да стане 380 лева.

От 1 януари беше определен нов размер на минималната почасова работна заплата - 2,20 лева при нормална продължителност на работното време осем часа и при петдневна работна седмица.

От 1 юли е предвидено размерът на минималната почасова работна заплата да бъде 2,21 лева.

След днешното заседание, от правителството ще внесе проектопостановление със същия размер на минималното възнаграждение, какъвто беше приет с постановлението от декември 2014 г. - 380 лв. от 1 юли тази година.

Липса на единство за размера


Работодатели и синдикати запазиха различните си позиции за необходимостта от увеличаване на минималната работна заплата. От бизнеса бяха против планираното от 1 юли увеличение с 20 лева до 380 лв., с изключение на КРИБ, от която подкрепят увеличаването. Те обаче държат минималното възнаграждение да бъде определяно по механизъм, съгласуван от работодатели и синдикати.

Синдикатите държат на планираното увеличение на МРЗ от 1 юли.

Всички участници в тристранния съвет настояват минималната работна заплата да се определя по по-прозрачен начин, по по-видими критерии, посочи социалният министър Ивайло Калфин. Той информира, че вече работна група в НСТС работи по този въпрос.

Горанов: Против съм автоматизма

Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че той самият концептуално винаги ще се въздържа да подкрепя законово регламентиран механизъм за автоматизъм на нарастване на минималната заплата.

Няма съвършен механизъм, който да отчита максимално добре зависимостите между отделните микро- и макроикономически параметри и да дава готов отговор колко трябва да бъде минималната работна заплата, заяви Горанов.

Калфин: Вдига се потреблението

Според министър Калфин данните потвърждават, че решението на Министерския съвет за увеличаване на минималната работна заплата е уместно. По думите му икономиката е успяла да излезе от много месеци дефлация, което не се е постигнало само от ръста на минималната работна заплата, но и тя има отношение, тъй като се увеличава покупателната способност на най-нискодоходните групи.

Статистиката не показва, че е намаляла заетостта, а точно обратното, допълни Калфин.

От бизнеса обаче посочиха, че няма как да се знае каква би била заетостта, ако минималното възнаграждение не беше увеличавано.

Велев: Ръстът на МРЗ е необоснован

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев увеличаване на минималната заплата с 20 лева от 1 юли е икономически необосновано.
По думите му средносрочната макроикономическа прогноза сочи само 1,4 ръст на БВП, средногодишна дефлация - 0,6 на сто, и този изведнъж ръст от близо 12 на сто на минималната заплата, е необоснован.

Велев смята за важно минималната работна заплата да се определя по обективни критерии между работодатели и синдикати и по икономически дейности, а не еднакво за цялата страна.

Според вицепрезидента на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис едва с достигането на 380 лева минимална работна заплата, хората с минимално възнаграждение ще получават чисто пари повече от линията на бедността.

Извинение от министъра

Владислав Горанов се извини на работодатели и синдикати, че от правителството са допуснали несъгласуване със социалните партньори.

"Няма да се налага друг път да разглеждаме актове на правителството по два пъти и да даваме основания да се отменят", допълни той.

От правния отдел на Министерския съвет обаче имат намерение да обжалват решението на ВАС, съобщи Калфин.