Това е така, защото макроикономическите показатели са програмирани оптимистично, коментира по Нова телевизия бившият министър-председател и бивш лидер на ДСБ Иван Костов, сега ръководител на „Лабораторията за управление на рискове” към НБУ.

5 сектора са в криза - енергетика, социална мрежа, икономика и финанси, политически и национална сигурност. От тях зависи сигурността в страната. Когато в повече от 3 сектора показателите светнат в червено, кризата става обща”, посочи той.

Много е трудно едни управляващи да признаят такъв крах. Ако продължава така изпълнението на бюджета, държавата ще понесе санкции от ЕС в края на годината", категоричен е Костов.

Спрените и очакваните за спиране еврофондове са допълнителни фактори за утежняване на положението, смята той.

Костов смята, че двама души могат да се справят с настоящата криза като временни (служебни) премиери на страната - Светослав Гаврийски и Калин Христов (член на УС на БНБ и финансов министър в служебното правителство на Марин Райков - б.р.).

Иван Костов нарече „неграмотност” говоренето за идването на МВФ, защото в ЕС има две големи банки и при нужда тяхната подкрепа е напълно достатъчна.

„Големият проблем се състои в това, че ЕС каза, че рискът не е в банките, а системен. Значи тази система е била нападната отвън. Държавата, институциите, специалните служби не са защитили системата. Това е тежък пробив в сигурността на страната. Това е банка в обсада, а такова банково дело в света няма. Това се дължи на незащитеност”, заяви Костов.

Той отрече слуховете, че стои зад КТБ и коментарите за връзка между него и Цветан Василев.
Не се опитвайте още веднъж да ме правите изкупителна жертва”, каза бившият политик.

Като основна причина за кризата в здравеопазването той изтъкна, че НЗОК продължава да не контролира по никакъв начин разходите за лекарства, дейността на болниците и раходването на средства там.

Служебното правителство трябва да получи главно три мандата, смята Костов:

1. Да изработи актуализация на бюджета, която да бъде приета в първите дни на следващото Народно събрание.
2. Да актуализира средносрочната прогноза за макрорамката и изготви на нейна основа реалистичен проект за бюджета за 2015 г. на страната, защото едно правителство, което ще дойде на 30 октомври на власт, няма да може да го направи.
3. Да приключи споразумението с ЕС за финансирането 2014-2020 г, защото ако нямаме това споразумение до края на годината, няма да има никакви средства по оперативните програми от новия период.

Това е най-належащото. Ситуацията е изключително тежка, заключава експремиерът.