Българите са наети за гроздобера край град Асти в една от най-популярните със своите вина северна италианска област Пиемонте. Там се произвеждат едни от най-хубавите шампанизирани вина – около 120 милиона бутилки годишно.

Сезонните работници – около 150 души, получават по 5 евро на час за 10-15 работни дни. Имат обаче само двудневни договори с местни кооперации, които освен че не поемат грижата за подслон и храна, при здравословни проблеми не желаят намесата на здравните органи.

Българските гроздоберачи живеят в подобия на палатки
, разполагат само с две химически тоалетни, а топла вода няма. С големи лишения работниците успяват да спестят около 300-400 евро и непрекъснато трябва да искат полагаемото им се от своите работодатели.

Кметът на селището Канели, край което бивакуват българските гроздоберачи – Марко Габузи – заяви, че трябва да се вземат съответните мерки, за да не се допускат подобни ситуации.

Досега с експлоатация на имигрантски труд се "славеше" само Южна Италия.

Това е поредният случай на българи, бедстващи при работа в чужбина.

В средата на 2012 г. 40 българи, работещи в Калабрия се оплакаха, че са малтретирани от работодателя си в Италия.

Месец по-късно десетки сънародници се прибраха от Швеция със съдействието на българските власти, след като се оказа, че тръгнали без договори за бране на боровинки.