Очертава се ядрото на новия ЕС

stat
17:46  |  8 март 2017 | Политика / Автор Бернд Ригерт/ DW* /  
Франсоа Оланд, Ангела Меркел, Паоло Джентилоти и Мариано Рахой Франсоа Оланд, Ангела Меркел, Паоло Джентилоти и Мариано Рахой
Сн.: Getty Images/Guliver Photos

Франция, Германия, Испания и Италия са за една нова Европа на различните скорости. Те започнаха подготовка за създаването на бъдещата "диференцирана Европа".
 В нея те ще бъдат ядрото, стана ясно във Версай.

Бихме могли да си представим бъдещата концепция за ЕС като менюто в някой ресторант: всеки си избира това, което е по вкуса му и което може да преглътне, заяви един европейски дипломат по повод разговорите във Версай.

В бъдеще страните-членки трябва да си избират в кои политически области искат да си сътрудничат тясно, и в кои по-малко. Различни групи държави, или "коалиции на желаещите", ще се движат напред на различни скорости. Принципно всяка една от 27-те страни може да участва, но никой няма повече да бъде принуждаван да приема решенията на мнозинството. Досега по-малките страни-членки, както и по-силно националистически настроените източноевропейски държави имаха резерви спрямо тази концепция, защото се опасяваха от изолация.

Европа на различните скорости

"Дълго време идеята за една диференцирана Европа, една Европа на различните скорости, се натъкваше на съпротива. Но днес тази идея се налага. Иначе Европа ще експлодира", заяви домакинът на мини-срещата на върха, френският президент Франсоа Оланд в интервю за няколко европейски вестника. Германската канцлерка Ангела Меркел, италианският временен премиер Паоло Джентилони, испанският министър-председател Мариано Рахой и домакинът на срещата бяха единодушни, че концепцията за "диференцирана Европа" може да изведе ЕС от кризата на идентичността.

"Трябва да приемем, че някои държави ще напредват по-бързо. Различните скорости на развитие са необходими и никой не бива да бъде принуждаван за нищо", заяви Меркел във Версай.

Планираното излизане на Великобритания от ЕС допълнително изостри кризата. Европейски дипломати обаче твърдят, че кризата е съществувала и преди.

"Най-късно през есента на 2015 година, когато източноевропейските държави отказаха да изпълняват общото решение за разпределение на бежанците, стана ясно, че ЕС е на предела на възможностите си", заяви неназован европейски дипломат. И сега отиващият си френски президент иска да преодолее тази блокада. Според него ЕС трябва да стане по-ефективен.

"В повечето случаи Европа действа правилно, но с голямо закъснение", заяви Франсоа Оланд. Той се оплаква, че всяка страна преследва своите непосредствени интереси. "А ЕС има нужда от нов облик. В противен случай ще се размие и накрая ще пропадне", предупреди Оланд.

Германската канцлерка Ангела Меркел споделя това становище. "Ние се намираме в тежка и изнервена фаза. ЕС е един мирен инструмент. И този инструмент може да изпадне в опасност по-бързо, отколкото си мислим".

Италианският премиер Джентилони призова за единна миграционна политика, защото темата за миграцията засяга всичките 27 страни-членки.

Обща отбранителна политика

Отбранителната политика ще бъде първият голям общ проект на една "коалиция на желаещите". Повечето европейски държави искат да засилят сътрудничеството в областта на отбраната и да създадат своя обща главна квартира.

Страните-членки обаче не желаят да създават обща европейска армия, която би могла да бъде разбрана погрешно като конкуренция на НАТО. Миналата седмица и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер представи в т.нар. "Бяла книга" отбранителната политика и политиката за сигурност като първия проект на бъдеща диференцирана Европа.

Заплахата от Русия, международният тероризъм и изолационистичният курс на новата американска администрация изискват общ европейски отговор. Говорителят на консервативната фракция на ЕНП в Европарламента Михаел Галер вижда ЕС на път да се превърне в "отбранителен съюз".

Държавите, които желаят, могат да вземат това решение с квалифицирано мнозинство, без да е необходимо да се променя Лисабонският договор, увери той в Брюксел. Бързо може да бъде взето и решение за съвместно финансиране на военни операции и проекти, свързани с въоръжаването, допълни той.

Критика от Варшава

Франсоа Оланд и Ангела Меркел искат да убедят останалите държавни и правителствени ръководители да превърнат досегашното изключение в правило. Концепцията обаче трябваше да бъде готова до срещата на върха в края на март, посветена на годишнината от подписването на "Римските договори" за основаването на общността преди 60 години. Така беше решил самият ЕС миналото лято - след британския референдум за напускане на ЕС.

Този план-график обаче вече не важи. Сега трябва да бъде проведена задълбочена дискусия, а решението - да бъде взето до края на годината. Държавите от "Вишеградската четворка" - Полша, Чехия, Унгария и Словакия - оказват съпротива. Полската министър-председателка Беата Шидло настоя миналата седмица ЕС да представи на срещата в Рим конкретен проект за реформи. Тя смята, че няма нужда нито от по-малко, нито от повече Европа, а от една по-добра Европа. И никой не бивало да бъде пренебрегван чрез концепцията за различните скорости. Шидло настоява същ така да бъдат подсилени националните правителства при вземането на решенията в ЕС.

На срещата във Версай полската правителствена ръководителка не беше поканена, въпреки че тя ръководи петата по големина европейска страна. Европейски дипломати си обясняват това с факта, че полското правителство е против втори мандат за председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Полякът Туск е представител на опозицията в Полша, но се радва на подкрепата на Ангела Меркел, Франсоа Оланд и повечето страни-членки на ЕС. Освен това ЕК откри процедура срещу Полша във връзка с посегателствата срещу правовата държавност.

"Последен дълг"

Президентът Франсоа Оланд се опита да придаде и малко блясък във Версай, независимо от кризисните настроения в ЕС. Освен това той иска на всяка цена да предотврати евентуална победа на президентските избори на Марин льо Пен. "Мой последен дълг е да сторя всичко, за да не поеме Франция такава тежка отговорност", заяви той в интервю за френски вестник. Според него, Льо Пен иска Франция да излезе от еврозоната и от ЕС, което би било равносилно на смъртна присъда за Европа.

Френският президент подчерта и особеното символично значение на мястото на срещата във Версай, където беше подписан един от договорите за края на Първата световна война. "Преди сто години европейското единство беше далечна мечта, която стана реалност едва след Втората световна война. И тази перспектива ни сплотява", заяви Оланд.

*Текстът е публикуван тук>>




Последно в Политика