За Путин годишнината от Революцията не е повод за празнуване

stat
02:30  |  21 март 2017 | По света / Автор в. ”Таймс”* /  
На съвременната руска държава й липсва легитимност На съвременната руска държава й липсва легитимност
Сн.: Getty Images/Guliver Photos

Путинизмът е изплетен от три коренно различни нишки: червена, бяла и кафява. Той възхвалява постиженията на Съветския съюз, особено военния триумф над Хитлер.
Тачи царската империя ("бяла"); Руската православна църква канонизира избитите членове на династията Романови. Но Русия следва фашистка ("кафява") насока: със сливане на политическата власт и бизнеса, строго контролирани медии, култ към личността и натрапчиви служби за сигурност.

И за трите традиции е характерна обща ненавист към либерализма и подозрителност към външния свят, с елементи на ксенофобия. Стогодишнината от Болшевишката революция от 1917 г. обаче ще постави под много голямо, може би фатално напрежение тези различия и неясния подход на Кремъл към историята.

В продължение на 70 години значението на 1917 г. не се поставяше под съмнение. Годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция бе най-важният празник в съветския календар. Поклонението пред балсамираното тяло на Владимир Ленин в зловещия му мавзолей на Червения площад бе обреден ритуал за всеки патриотичен руснак и за чуждестранни посетители. Комунизмът, въпреки някои грешки, става символ на алтруизъм, модерност и интернационализъм.

В действителност империята на злото бе изградена върху лъжи, страх и масови убийства. Икономическата й система бе пълен провал. В други страни - Полша и балтийските държави например - нейното събаряне бе белязано с цялостно отхвърляне на миналото. Имуществото, където е възможно, бе върнато на предишните му собственици или техните потомци. Комунистическата епоха бе смятана за наложена отвън (дори от тези, които се облагодетелстваха по нейно време).

Русия, отслабена от вътрешни разделения и икономически несгоди през 1991 г., реагира другояче. Комунистическата партия бе свалена от власт, Съветският съюз се разпадна, но руската държава, изградена от Ленин и Сталин, до голяма степен оцеля, с временно демократично разкрасяване. КГБ бе преименуван, но не и премахнат. Опитите за проучване и документиране на престъпленията от миналото бяха многобройни през '90-те, но бяха попарени от режима на Путин.

Нямаше съдебни процеси срещу злосторниците, нито компенсация за жертвите, нито дори комисия за истина и помирение. Не бяха направени опити да се издирят законните собственици на имущество, откраднато от комунистите; вместо това то минава тихомълком във владение на една (сега баснословно богата) кремълска агенция.

В някои отношения часовникът бе върнат назад. Православната църква се намести в центъра на обществения живот - територия, овакантена от комунистическата партия. Ръководството на клира сега се противопоставя с озадачаващ цинизъм на всеки опит да бъде погребан Ленин, защото по думите му това ще поощри подривна, вдъхновена от чужбина "дерусификация". В центъра на Москва разкошно реновирани църкви привличат много повече посетители от сбръчкания труп на Ленин. Лъскавите универсални магазини на Червения площад и техните разглезени клиенти свидетелстват за това как Русия се е превърнала в рай за плутократи.

Тези нестабилни основи означават, че на съвременната руска държава й липсва легитимност. Нейните сухопътни граници и властови структури са предимно дело на Ленин и Сталин, но тя не може нито да приеме с отворени обятия, нито да избяга от тези лидери, защото толкова много въпроси, свързани с 1917 г. и нейните последици, остават без отговор. На първо място може ли ползите от революцията - масово ограмотяване, индустриализацията и урбанизацията - да оправдаят милионите загубени и съсипани човешки животи, културната разруха и изолацията на Русия от мнозинството в Европа? Почти със сигурност не.

Подходът на Владимир Путин е да заклеймява революциите по принцип (което е разумно, предвид некомпетентността, корупцията и стагнацията на собствения му режим). Това е в унисон с основното послание на Кремъл, че алтернативата на авторитаризма е хаосът. Удобно обяснение. На руснаците им дойде до гуша от хаос през '90-те. Путин критикува болшевиките за унизителната мирна сделка за слагане край на войната и в същото време възхвалява мощта на държавата, която те изграждат.

Вместо да разреши тези парадокси, той опитва да ги заглуши, като призовава за "национално спокойствие и помирение" между бели и червени и намеква, че провокатори се опитват да предизвикат "разцепления, враждебност, обиди и да отворят стари рани" в съвременния живот в Русия. Той създаде комисия начело с ръководителя на службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин за социален диалог.

Освен че този избор е изумително странен (можете ли да си представите правителствена комисия, ръководена от шефа на МИ6, която да разглежда въпроса с Всеобщата стачка от 1926 г.?), Путин отбягва истинския въпрос. И белите, и червените (с малки изключения) са действали ужасно и погрешно, просто по различни начини. Важната революция през 1917 г. не е през есента, а през пролетната, когато царят абдикира и мимолетното либерално правителство на Александър Керенски въведе реформи като свобода на словото и на сдружаването.

Опитът на Керенски да превърне Русия в конституционна демокрация не успя. От лоялност към Великобритания и Франция той продължи да води решително войната срещу Германия и Австро-Унгария. На фона на привидно безкрайния хаос, трудности и отчаяние, фанатичните и добре организирани болшевики използваха открилата се пред тях възможност да извършат преврат.

Болшевишката революция не бе срещу царя: тя бе срещу най-добрата(и може да се каже единствена) възможност на Русия през миналия век да стане свободна, правова и благоденстваща капиталистическа демокрация.

Същата тази перспектива сега е така ревностно потъпквана от Путин. Това, което прави 1917 г. толкова опасна за него, не са разликите между бели и червени, а техните сходства: и двете фракции предлагат исторически безизходици, точно като него.

*Превод: БТА



Последно в По света


Младежи на власт

Себастиан Курц е само на 31 и явно ще стане най-младият правителствен ръководител в света. Той не е единственият „младеж“ в политическите висини.