Това съобщи в пресклуба на БТА доц. д-р Александър Илиев - антрополог и ръководител на научната експедиция в Иран - "Ариана", част от проекта "Българи - прародина".

За 20 дни екип от шестима учени, сред които иранистът доц. д-р Иво Панов, доц. Ружа Нейкова от БАН, Иво Леонков от НАТФИЗ измина 1100 километра и откри впечатляващи доказателства за сходствата между българите и хората в днешен Иран, посочи Илиев.
Намерихме няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух. Погребения, които изследвахме са в ембрионална поза - сигурно свидетелство за вярата в прераждането. Част от тракийските погребения са подобни. Камъните и керпичът в строителството съответстват на българските практики, добави Александър Илиев.

Той изтъкна, че иранците, макар и по-мургави, антропологично много приличат на българите. Някои думи близки до днешния фарси имат съответствия в българския език - табошир - тебешир, боран - буря, на-не. Изпълнения на свирка, гайда и тамбура, напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над половината от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и цветове.

Във времето в науката се натрупаха сведения, които постоянно тласкаха прародината ни все пона юг като накрая разбрахме, че това е Източен Иран. Крайно време е да спрем да говорим за хуно-тюркския произход на българите и да разберем, че сме индоевропейци. Славянското в кръвта ни е по-малко от 20 процента. Славяните не са основният елемент, който изгражда българската народност, заяви проф. Георги Бакалов.

Интердисциплинарната експедиция се проведе под патронажа на Министерството на външните работи, Българската академия на науките, СУ "Св.Климент Охридски", НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" с подкрепата на "Тангра ТанНакРа - общобългарска фондация".