Осъзнаваме ли колко опасно е това развитие?

Строго да се преследват такива престъпления като слово на омразата, клевети и подстрекателство, които се разпространяват в интернет - за това настоява германският министър на правосъдието Хайко Маас. Миналата седмица неговият законопроект беше внесен на първо четене в Бундестага и навлече на вносителя някои критики както отляво, така и отдясно. Дали законът не е прибързан? Няма ли да увреди свободата на словото? И редно ли е на частни интернет-концерни да се възлага контрол над престъпното слово в мрежата?

В своята книга, която излиза на 23 май, Хайко Маас търси отговор на тези и други въпроси. Тук можете да прочетете откъси от книгата по публикации в германските медии.

Голямата опасност на 21 век

„Винаги е имало хора с крайни възгледи. Имало е и хора, които градят светогледа си върху различни заговорнически теории. И хора, които крачат през живота, изпълнени с гняв и омраза. Да, имало ги е винаги, но във Федерална република Германия тези хора досега бяха малко или повече изолирани.

Днес обаче е друго, защото интернет им създава усещането, че не са сами. В интернет те имат възможност на пръв поглед безгранично да разпространяват своите възгледи и предразсъдъци, а това им осигурява измамното самочувствие: Могъщи сме! Те намират все нови и нови канали за общуване, а откликът, който получават от свои съмишленици, ги окуражава да прекрачват все нови и нови граници. Лъжите и манипулациите в мрежата се множат.

Умението да се води културна дискусия напоследък залинява в Германия, пък и не само в тук - и този факт отново ни насочва към интернет. Далеч съм от мисълта да държа речи против мрежата. Напротив: по принцип интернет е истинска благословия за свободата на словото, той е забележителен инструмент на демокрацията. И не самата мрежа е виновна за грубиянското мислене и говорене, на което се натъкваме в определени кръгове. Но мрежата улеснява „работата” на грубияните - така, както улеснява работата и на мнозина други. И ако си дадем сметка по какъв начин интернет се превръща в пропагандна машина, в усилвател на враждебното насъскване, ние ще можем да развием и съответните стратегии. (…)

Омраза, лъжи и манипулации в мрежата: в обществения дебат по въпроса все по-настойчиво звучи призивът към държавата да вземе мерки чрез закони, забрани и наказания. За мен е важно да водим този дебат без скептицизъм по отношение на новите технологии. (…)

На първо място трябва да припомним: Конституцията гарантира свободата на словото. А в името на жизнената демокрация свободата на словото закриля включително и отблъскващи или противни изявления. Все пак обаче съществува и граница на допустимото, която минава там, откъдето започват престъпленията: обиди, насъскване, обругаване на паметта на жертви, публични призиви към престъпления, одобряване на престъпления или заплаха с извършването на такива. И то не само когато тези наказуеми деяния са „черно на бяло”, върху хартия, но и когато са поствани в интернет. (…)

Отровата "Fake news"

По-добри закони срещу словото на омразата и насъскването в интернет помагат и в борбата срещу фалшивите новини. Fake news са отрова за нашата демокрация. Ето защо трябва да направим всичко възможно, за да възпираме колкото може по-бързо дезинформационните кампании. Живеем обаче в демократично общество, в което важи свободата на словото, така че няма да създаваме някаква „държавна служба по истината”, която ще решава кое е вярно и кое - не.

Много от фалшивите новини тъй или иначе нарушават закона. Някои от тях са престъпления: клевета, опозоряване, подбуждане към нарушаване на обществения ред. Други пък могат да предизвикат гражданско-правни последици, например когато фалшивата новина уврежда общите права на засегнатия човек. Срещу тези престъпни действия в интернет трябва да се бори не само държавата, но и самите интернет-концерни. След масираните опити чрез фалшиви новини да се повлияе върху изхода от президентските избори в САЩ, очевидно и носещите отговорност за Фейсбук разбраха какви опасности грозят нашата демокрация, когато фалшивите новини подменят доказуемите факти. (…)

Нека не забравяме, че и днес има хора, които добросъвестно проверяват фактите и чиято работа трайно може да притъпи ефективността на фалшивите новини. Наричаме тези хора „журналисти”. Те работят в редакциите на вестници, телевизионни канали и новинарски портали. (…)

Щом е забранено офлайн, значи е забранено и онлайн

Трябва да наложим правото и закона и в интернет. Онова, което е забранено офлайн, не е позволено и онлайн. Подсъдното слово на омразата и противозаконните фалшиви новини нямат място в мрежата. Те трябва да се трият, а авторите им да бъдат подвеждани под отговорност. Това е задача както на правосъдието, така и на фирмите, които са длъжни да положат повече усилия срещу злоупотребите с техните социални мрежи.

Да се застъпваш за това, че правото и законите важат и в интернет, не означава, че практикуваш цензура. Това е акт срещу закононарушителите и в защита на правовата ни държава. (…) Срещу езика на омразата в мрежата трябва да се действа умно. Когато расистките или обидни коментари вземат надмощие в една дискусия, мнозинството смислени хора бързо се оттеглят. Не бива обаче да разрешаваме на фанатиците да доминират в споровете в дигиталните медии. „Не храни трола!” - този призив е напълно основателен. Но това не означава, че трябва да разрешаваме на троловете да си разиграват коня. Когато те задръстват един форум с омраза и клевети, ние не бива да им отговаряме. Можем обаче да положим усилие за възпирането им, например като докладваме за наказуеми коментари и инициираме изтриването им.”

Книгата на Хайко Маас „Да се надигнем, вместо да извръщаме поглед. Стратегия срещу дясното” излиза на 23 май в издателство „Пипер”.

* Текстът е публикуван тук.