Това съобщи Владимир Панов - главен специалист в Бежанско-мигрантската служба на БЧК на семинар за бежанската криза, организиран от гражданско сдружение "Евет" и фондация "Конрад Аденауер".

Хуманитарен статут получават хората, които бягат от война, а такива са почти всички от Сирия, посочи Панов. За разлика от тях нелегалните мигранти нямат бежанска история, това са най-често хора, които бягат от бедност, уточни той.

Панов припомни пътя на бежанеца, който минава през граничния пункт (в случая българо-гръцката или българо-турската граница), като в повечето случаи той е без виза.

Първоначално бежанците са задържани за 24 часа в "Гранична полиция", след това се прехвърлят към центровете за настаняване на Държавната агенция за бежанците, или в домове на МВР (в кв. "Бусманци" в София и в гр. Любимец).

Ако чужденците получат статут - хуманитарен или бежански, напускат центровете и си търсят квартира и работа, като преди това получават българска лична карта на бежанец.

Ако им бъде отказан статут, следва да се върнат в страната, от която бягат. На практика голяма част от бежанците обжалват отказа, което може да удължи процедурата до придобиване на статут до няколко години.

Дори да е отказан бежански статут, човекът трудно може да бъде върнат в страната си по произход. Така той може да остане в някой от центровете на МВР до 18 месеца, след което го пускат да си върви. Ако посолството на съответната държава не съдейства да бъде върнат в родината си, той не може да го направи, обясни Панов.

За разлика от сирийците, голяма част от които получават някакъв статут, то една част от гражданите на Ирак и Афганистан например, не получават никакъв. Досега нито един алжирец у нас не е получил статут, посочи специалистът.

За Турция и за Европа

Защо Турция не прибере сирийските бежанци и защо Европа не сподели тежестта покрай бежанската криза у нас.

Турция има морална отговорност, но не и законова да приема и интегрира сирийските бежанци. Тя не е длъжна да ги приема, защото не е член на ЕС. Макар да е подписала Конвенцията за бежанците, Турция няма ангажимент към протокола, който урежда приемането на бежанци извън Европа. Докато България, Гърция и Кипър, както и всички страни-членки на ЕС, сме подписали Конвенцията и протокола и се явяваме най-естествения път за бежанците, обясни Панов.

По отношение на втория въпрос - според т.нар. Дъблински регламент, отговорност за бежанеца има първата държава, в която той влезе, допълни специалистът.