Заключението е на база поредния тест на краве сирене, обхващащо 36 марки, в акредитирана лаборатория у нас. Това съобщи на пресконференция изпълнителният директор на асоциацията Богомил Николов, предаде БТА.

Основните констатации са показали непълно етикетиране при повече от половината (23) продукта, най-вече при насипните сирена. При 6 от марките в насипно състояние изследването е установила добавяне на немлечни мазнини.

Ниска степен на зрялост - под 12,6 на сто (при 14 на сто по БДС) се наблюдава при 26 марки. Четири от марките са с под допустимите 44 на сто мазнини от сухото вещество и 3 обратно - с високо съдържание и добавени немлечни мазнини.

С много ниско съдържание на протеин (белтък) - под 12%, при норма от 15-16 на сто, е установено при 5 от марките, а наличие на антибиотици и наднормено количество сол не са регистрирани при нито едно от 36-те марки изследвани сирена.

Подходите за фалшифициране на сирена са няколко - палмови масла, вместо животински, използване на сухо мляко и съответно високо водно съдържание и ниска масленост. Това е установено при 9 от общо 36-те изследвани марки сирена и при тях подправеността е категорично установена.

При останалите 27 марки сирене, обект на лабораторното изследване, има подозрение, че са прилагани нови подходи за измама, посочи д-р Сергей Иванов, управител на Центъра по биология на храните.

"Единият от тях е чрез добавянето на ензима трансбутаминаза, който уврежда протеините в продукта и по този начин го втвърдява. Целта е с по-малко мляко да се направи нещо приличащо на сирене", обясни д-р Иванов.

По този начин може да се произведе “сирене”, съдържащо с около 30% по-малко мляко. Или да се направи от само 3 литра сурово мляко вместо нормалните 5-6 литра за бялото саламурено.

Д-р Иванов каза, че все още у нас няма метод за откриване на този ензим. Констатираното при около 10 от марките сирена повишено водно съдържание и ниска масленост насочва към подозрения за съдържанието на този ензим.
Друга индикация е засиленият му внос през последните години и някои свидетелски показания на хора от бранша.

Управителят на Центъра по биология на храните каза още, че употребата на този ензим е разрешена, но не и за направа на сирене.

"Производителите на подобни продукти си играят със здравето на хората, коментира специалистът.

В тези “сирена” съществува по-голям риск от развитие на патогенни микроорганизми. Те имат по-ниска трайност и са по-податливи на гранясване и образуване на нежелателни и понякога токсични вторични вещества.

Богомил Николов каза, че тенденцията за подобни нарушения през последните години се засилва и призова за по-голяма нетърпимост от страна на обществото. Българската агенция за безопасност на храните от своя страна да започне регулярни тестове, но не в мандрите, а в търговските мрежи с участието на всички заинтересовани страни, настояха от БНА "Активни потребители".

Според тях външните белези за откриване на това дали едно сирене е истинско или фалшифицирано, не са достатъчни. Известна гаранция дава цената, която не трябва да е под 8-9 лева за килограм.

Тестът на "Активни потребители" за сиренето по марки >>