В Соколския манастир бе отслужена панихида в памет на загиналите в боевете войни, а от местността Узана в Стара планина, от Соколския манастир и от храм паметника „Рождество Христово" към връх Шипка, тръгнаха три лъча на традиционния пеши туристически поход, в който се включиха над 3000 души.

Президентът Росен Плевнелиев също участва в Националните чествания, посветени на 136 години от епопеята на Шипка. Той се включи в похода до върха.

Държавният глава прие на историческия връх почетния строй на Националната гвардейска част. Той присъства и на заупокойната молитва в памет на загиналите защитници на Шипка и положи венец пред Паметника на свободата.

"Нека сегашното и бъдещото поколение знаят с какви идеали са се вдъхновявали техните предци в мрачни за народа времена. Днешният ден е свободен, пътят е открит към единение и съгласие, към съграждане и прогрес", каза Росен Плевнелиев в словото си по повод 136 години Шипченска епопея. 

„В нашите ръце е продължението на делото на опълченците, зад нас са хиляди славни герои, пред нас е животът на нашите деца. Нека работим достойно, нека действаме мъдро, нека надграждаме по пътя на националния идеал на българите за европейско развитие и просперитет”, отбеляза държавният глава.

След тържествената част в 13 ч. национално дружество „Традиция" направи възстановка на епичните августовски боеве, състояли се преди 136 години.

Историята на битките

На 21 август 1877 г. започват боевете за връх Шипка. Те се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо до 23 август между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си, състояща се от 27 000 души, към преминаване на Шипченския проход.

На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е строен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци от 36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия ще се бият докрай и че подкрепления „са крайно необходими".

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъскват няколко атаки за два дни.

Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10:00 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17.00 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници.

В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Пристига генерал Радецки. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от река Дунав.

По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.

Боевете на връх Шипка през август 1877 г. се превръщат в повратна точка в хода на Руско-турската война. Те определят крайният изход на войната и съдбата на България.

Вижте снимки