Това показват резултатите от последното изследване на агенция "Алфа рисърч".

Участниците във властта не само не губят, но дори и трупат известни електорални дивиденти. ГЕРБ (23.2%) продължава да има два пъти по-висок електорален потенциал от БСП, която пада до своеобразно дъно (11.4%).

Левицата все по-устойчиво се приближава до третата политическа сила – ДПС, отколкото до водача ГЕРБ. Ако към това се добави и леко ерозиралия личен рейтинг на лидера Михаил Миков (от 16% на 14%) впечатлението е, че проблемите пред партията съвсем не са останали в миналото.

ДПС удържа традиционната си подкрепа от 7.5%, но при значителен спад на одобрението (от 13% на 7% за последната година) за неговия лидер Лютви Местан, което се затваря изцяло в рамките на движението.

Реформаторският блок не губи електорални симпатии от съвместната си коалиция с ГЕРБ, дори стабилизира електоралната си подкрепа и бележи лек ръст (6,5% от всички избиратели). Блокът успява значително да популяризира и свои водещи лица. Освен натрупания за кратко време висок рейтинг на здравния министър Петър Москов (21,1%), впечатляваща промяна е налице и при Радан Кънев - той е удвоил личния си резултат – от 7% на 14%.
Лек ръст има и при рейтинга на Меглена Кунева като лидер на ДБГ - от 11% на 14%.

Подкрепящите правителството Патриотичен фронт и АБВ също стабилизират резултата си, съответно на 5.1% и 2.9%, при по-висока популярност на техните лидери.

С 2.6% "Атака", макар и изпреварена от АБВ, също потвърждава резултата си от предсрочните избори. Нараства леко и персоналният рейтинг на лидера й Волен Сидеров.

Най-драстична промяна за последните няколко месеца се наблюдава при ББЦ. На практика след изборите движението буквално „изпада“ от електоралната карта на страната, а рейтингът на Николай Бареков се стопява наполовина - до 4%.

Кабинетът с ниско доверие, но повечето искат пълен мандат

Въпреки, че ГЕРБ продължава да е най-одобряваната партия, два месеца след формирането си, вторият кабинет „Борисов” се ползва с крехкото доверие от 24%, срещу 36% недоверие. Най-висока подкрепа изразяват симпатизантите на коалиционните партньори ГЕРБ и РБ, но дори и между тях все още има взаимно недоверие и подозрителност.

Най-висок принос за утвърждаване на сложния коалиционен кабинет имат няколко водещи фигури в него. Това са премиерът Бойко Борисов, чийто персонален рейтинг след изборите тръгва нагоре (от 28% на 32%). Сред министрите, освен Москов, харесвани са Лиляна Павлова (21,4%) и Томислав Дончев (18,7%), както и Ивайло Калфин от АБВ (15,7%).

Като неуспешни са посочени министрите на транспорта - Ивайло Московски, на образованието - Тодор Танев, на финансите - Владислав Горанов, на икономиката - Божидар Лукарски и на енергетиката - Теменужка Петкова - 10%.

Въпреки умерения скептицизъм към управлението, 61% смятат, че то трябва да изкара пълен мандат, срещу едва 13% настояващи за предсрочни избори. Тезата за четиригодишно управление застъпват дори симпатизантите на най-яростните опозиционни противници: 54% от привържениците на ДПС и 48% от тези на БСП. За сравнение, на втория месец след встъпването му в длъжност, едва 20% смятаха, че кабинетът „Орешарски“ трябва да изкара пълния си мандат.

Българите запазват песимизма си за развитието на страната - 53% смятат, че негативните икономически тенденции продължават, срещу само 5% оптимисти.

От институциите най-ниско е доверието в съдебната система. Едва 8% вярват, че ако срещу тях бъде извършено посегателство, съдът ще направи всичко възможно извършителите да получат справедливо наказание. Само 11% пък вярват, че МВР ще разкрие престъплението, на което са станали жертва.

Оценките за главния прокурор Сотир Цацаров, който преди година беше една от малкото публични фигури с положителен рейтинг, сега също спадат до едва 11% положителни.

Пенсионните фондове

По актуалния дебат за частните пенсионни фондове и възможността за прехвърляне на вноски в НОИ, приблизително 7% (около 200-250 000 души) са взели решение да сменят фонда си. От работещите едва 3% от работещите възнамеряват да преместят парите си в НОИ, а убедени, че ще останат в досегашния си фонд, са 53 на сто. Мнозинството, особено работещите под 35 г., остават обаче напълно неинформирани както за фонда, в който се осигуряват, така и за доходността му. Въпреки това, категоричните очаквания на мнозинството осигуряващи се в частни УПФ са, че те трябва да получат по-високи пенсии.

Проучването е проведено в периода 15-23 януари чрез пряко интервю на 1026 пълнолетни жители в цялата страна.

АНКЕТА: Имате ли доверие в кабинета?