ГЕРБ: Осъждали сме и ще осъждаме политическото насилие

stat
09:47  |  14 февруари 2018 | Политика / Автор Калина Петрова /  
ГЕРБ: Никога не сме били подръжници на Луковмарш ГЕРБ: Никога не сме били подръжници на Луковмарш
Сн.: Официален сайт

Премиерът Борисов и ГЕРБ никога и по никакъв начин не са се солидаризирали с Луковмарш. ГЕРБ ще продължава да пропагандира осъждането на политическото насилие.
Това се казва в декларация на ГЕРБ по повод позицията на БСП от 13 февруари 2018 година, в която ръководството на БСП  осъжда провеждането на Луковмарш. В същото време в позицията се посочваше, че Народният съд от 1945 година е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие.

По-късно през деня, ръководството на социалистите се разграничи от текста свързан с т. нар. Народен съд, като посочи, че в решението си не е обсъждало оценка за него, като авторът на тази констатация е изразил личното си мнение.

В същото време авторът не беше посочен, като и до момента не е ясно кой е той. Преди две седмици, докато българският парламент отдаваше почит на загиналите хиляди хора след преврата от 9 септември 1944 година, представители на БСП бойкотираха и се опитаха да саботират тяхното възпоменание и отдаването на почит с минута мълчание. Този позорен акт е симптом за липса на елементарно човешко състрадание към невинните жертви на политическия терор. Защото отдаването на почит не е акт на признание само към убитите на 1 февруари 1944 година, но и към хилядите, които загубиха живота си в месеците преди и в годините след тази дата само заради политическите си убеждения.

На 23 януари 2018 година БСП поиска оставката на министъра на образованието Красимир Вълчев, защото 28 години след рухването на комунистическия режим е предвидено, българските ученици да изучават понятия от историята на България като терор, атентат, комунизъм, съветизация, диктатура на пролетариата, експроприация, Комунистически интернационал, безпартиен режим, Народен съд, репресивен апарат, „трудововъзпитателни общежития“ (лагери), горяни, „Възродителен процес“, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране и изселване. В позиции на различни представители на БСП беше изразено възмущение от поставянето на тоталитарния комунистически режим на една плоскост с тоталитарните националсоциалистически и фашистки режими, които функционират в Европа през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век.

Споменаваме всички тези факти, защото те са симптом за ценностна атрофия в средите на една от основните политически сили в България, като това състояние крие редица рискове за цялото българско общество. Изпаднало в тежка криза на националната, идеологическата и цивилизационната си идентичност, ръководството на БСП не е в състояние да води нормален политически диалог в рамките демократичния процес. Отчитаме, че днес ръководството на БСП е готово да се оттегли от демократичния консенсус постигнат след рухването на комунизма, според когото политическото насилие трябва да бъде осъдено и да остане в историята като поука за идните поколения. Днес ръководството на БСП е в ситуация, в която пропагандира тезата, че има два вида политическо насилие – лошо, преди 9 септември 1944 година и добро след 9 септември 1944 година, справедливо – извършено от тоталитарната комунистическа държава и несправедливо – извършено след преврата от 1923 година и по време на Втората световна война.

Този двоен стандарт и изявите на БСП по тази тема от последните месеци, ни дават основание да считаме, че в самата партия тече дебат за това дали политическото насилие би могло да бъде използвано като инструмент за постигането на определени политически цели.

В това свое биполярно състояние, ръководството на БСП разпространи позиция, в която едновременно призова премиера Борисов да се разграничи от Луковмарш и в същото време определи Народния съд като необходимо и неизбежно военновременно правосъдие. После същото това ръководството на БСП се разграничи от собствената си позиция свързана с Народния съд и я преписа на анонимен автор.

В отговор на тази неадекватна позиция сме длъжни да заявим, че:

1. Премиерът Борисов и ГЕРБ никога и по никакъв начин не са се солидаризирали с Луковмарш, за да се разграничават от него. Нещо повече, оценяваме тази проява като възможност за изява на привърженици на антидемократичната националсоциалистическа идеология и следователно се противопоставяме остро на подобен тип събития;

2. Като европейска и дясноконсервативна партия ГЕРБ осъжда и ще се бори срещу всяка антидемократична идеология, каквито са идеологиите на националсоциализма, фашизма и комунизма;

3. През политиката на образование ГЕРБ ще продължава да пропагандира осъждането на политическото насилие във всичките му форми независимо от съпротивата на привържениците на националсоциализма, фашизма и комунизма. За нас политическото насилие е рана, която трябва да бъде лекувана. Тази рана разединява българското общество през целия ХХ век и последствията от нея трябва да бъдат преодолявани с усилията на всички политически сили, включително и на левицата.

4. Ще продължим да твърдим, че т. нар. Народен съд е престъпление, защото историческите факти и историческата истина е на наша страна. Само ще споменем, че за около 4 месеца в България са издадени 9 155 присъди, с които са осъдени на смърт 2 730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. Сред последните е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев, който е осъден от същия Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. За сравнение на Нюрнбергския процес, който функционира в бившата нацистка Германия по същото време са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Всички те са единствено и само хора от обкръжението на Хитлер. Този подход на помирение и въздаване на истинска справедливост за престъпленията на националсоциализма показва, защо след Втората световна война Западна Германия се превърна в една от най-благоденстващите държави в Европа, а през 1989 година комунистическият режим в България фалира и не друг, а самата БКП реши да свали и изключи бившия си генерален секретар Тодор Живков и голяма част от неговото обкръжение.

5. Ще продължим да възпоменаваме и почитаме хилядите невинни жертви на комунистическия терор от 1944 – 1956 година, сред които интелектуалци като изпратения в концентрационен лагер Димитър Талев и убития без съд и присъда Райко Алексиев, демократични политици като Иван Багрянов, Никола Мошанов и Константин Муравиев, които през целия период на Втората световна война се опитват да променят геополитическия курс на България, спасители на евреите като убитите без съд и присъда Владимир Куртев и Лиляна Паница, духовници като убития след литургия Неврокопски Митрополит Борис, осъдения на смърт католически епископ Евгений Босилков и осъдените на доживотен затвор евангелистки пастори Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Михайлов и Георги Чернев.

ПГ на ГЕРБ отхвърля и ще се бори срещу всеки опит за реабилитация на политическото насилие. Отхвърлянето на политическото насилие като метод за функциониране на държавната власт е в основата на всяко демократично и цивилизовано управление. Българската история от 1919 до 1989 година е наситена с политическо насилие и едва ли днес има българин, който да няма родственици подложени на репресии от едната или от другата страна. И именно тук идва отговорността на демократичните политически партии, които са длъжни да възпитават отношение към тази форма на политическа дейност през нейното отричане. Това е рана, която все още не е зараснала и която трябва да бъде лекувана. БСП, със своята история би трябвало да бъде съществена част от това лечение. Няма как от учебниците да отсъства фактът, че в България е имало концентрационни лагери и тоталитарен режим и няма как това насилие да бъде оправдавано с индустриализацията и спортните и културни постижения на страната в комунистическия период.

Да, БСП са прави, че в учебниците трябва да присъства и политическото насилие от периода 1923 – 1925 година. Само, че това насилие се изучава от 1945 година до днес. Трябва да се изучава и периода 1934 – 1944 година, когато в България са забранени политическите партии и всякакъв вид организации. Би трябвало да се изучава и много по-задълбочено фигурата на автора на военните преврати от 1923, 1934 и 1944 година Кимон Георгиев, защото това име играе една от най-важните и мракобесни роли в моментите, когато политическото насилие се е превръщало в държавна политика. И целта на всичко това трябва да бъде една единствена – независимо от политическите идеи, които изповядват българските деца да бъдат възпитавани така, че да не допускат подобни периоди да се повторят. 




Последно в Политика


”Святата” република на Радев

Президентът Радев продължава да бомбардира публиката с думи, които тя иска да чуе.