Очаква промяната в Закона за радиото и телевизията да бъде гласувана през есента. Все още обаче няма яснота по конкретните текстове, съобщи БНТ.

Въпреки неистовото ни желание да водим диалог с телевизора, не може да се отрече, че рекламните блокове ни надвикват. "Имаме много жалби и много оплаквания от много зрители, особено от по-възрастното поколение, за които това е по-болезнено", заяви председателят на СЕМ Георги Лозанов. Вярвате или не, никой няма интерес от влудяващо силните реклами. Вместо да привлича вниманието на потенциални купувачи, шокиращият звук ни кара не да си купим точно този шампоан или прах за пране, а просто да сменим канала, допълни той.

"Не желаем да дразним потребителите, ние подаваме рекламите спрямо изискванията на конкретните медии, които те са ни дали", коментира София Пенева, член на Асоциацията на рекламните агенции. А медиите определено не искат да дразнят аудиоторията си, най-малкото защото губят пари от това, обобщи тя.

Телевизиите у нас имат почти изцяло изравнени технически изисквания относно звука на рекламата. Субективното ни усещане за силата на звука зависи както от това кой гледа, така и от програмата, която рекламите прекъсват. Затова и Европейският парламент не се наема да сграбчи дистанционното и да наложи общи правила.

По думите на София Пенева начинът, по който това би трябвало да се случи, е чрез саморегулация. "Съветът за електронни медии се свърза с експерти - и с български, и с чужди, видяхме в това отношение и чужд опит, и мисля, че можем да дадем един пример за известна регламентации", посочи председателят на СЕМ.