Председателят на парламента Норберт Ламерт за първи път в историята на Германия назова престъплението като "унищожение на един народ", предаде БНР.

Думата геноцид се използва в няколко нейни синонима – етническо прочистване, прогонване и унищожение на един народ. В проекта за декларация Бундестагът използва немската дума за геноцид унищожение на народ ("Völkermord").

"Онова, което се е случило в разгара на Първата световна война в Османската империя пред очите на света, е било геноцид", каза в началото на дебатите председателят Норберт Ламерт, който използва думата "Völkermord", пишат германските медии.

То (унищожението) не е последното, извършено през 20-и век и затова задължението ни да покажем респект пред жертвите е още по-голямо. Не можем просто да ги забравим или да се правим, че ги няма, каза Ламерт.

През изминалите седмици коалиционното правителство в Германия проведе интензивни консултации за съставянето на такава резолюция. Досега Германия избягваше да назове изтреблението на арменците геноцид.

Срещу конкретната употреба на тази дума е правителството в Берлин, което се опасява от усложнения с Турция. Въпреки това резолюцията мина на първо четене.

Очаква се долната камара на германския парламент да гласува официално необвързваща резолюция по въпроса преди началото на юли, предадоха ДПА и Асошиейтед прес, цитирани от БТА.

Тази седмица депутати от Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел публикуваха на сайта на Бундестага проекта за резолюция.

Съдбата на убитите арменци "илюстрира историята на масово унищожение, етническо прочистване, депортацията, както и на унищожението на един народ, която е белязала 20 век по ужасен начин", се казва в проекта.

На практика в проекта се използват същите формулировки като германския президент Йоахим Гаук, който снощи заяви, че е бил извършен геноцид над арменците, посочва ДПА.
Гаук използва същата дума "Völkermord".
 
Президентът дори заяви, че Германия - съюзник на Османската империя през Първата световна война - също носи част от вината за геноцида, тъй като е участвала в планирането на депортациите на арменци и дори в тяхното осъществяване.

По-рано тази седмица австрийският парламент прие аналогична резолюция, признаваща геноцида.

Българският парламент прие решение, с което 24 април беше определен за Ден на възпоменание на жертвите. В декларация терминът "геноцид" бе заменен от "масово изтребление" на арменците (1915-1922 г.) в Османската империя.

Масовото изтребление на арменците - това е българската дума или българският ни речник, каза лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов, който предложи промяната в декларацията.

АНКЕТА: Кой е коректният термин за избиването на арменците?