Но докато осъществи мечтата си да стане учен и да преобърне световната история, тя преживява много лишения.

Мария е най-малкото от петте деца на учителите Бронислава и Владислав Склодовски. Семейството живеело бедно, а когато Мария станала на 10 години от туберкулоза починала майка й Бронислава, а скоро след това от тиф и сестра й Зофия. 

Нещастията обаче не спират. Владислав Склодовски, който е учител по физика, е уволнен "заради свободомислие", а мечтата на 17-годишната Мария, която току що е завършила Варшавската гимназия със златен медал, да получи висше образование - рухва. Всъщност по това време в полските университети приемат само мъже.

Мария започва работа като гувернантка в богати семейства, но през 1891 г. решава да опита късмета си в Сорбоната и заминава за Париж. През есента младата полякиня е приета във Факултета по естествознание в Парижкия университет. Животът й във френската столица обаче никак не е лек. Мария живее в малка мансарда, в която няма ток. Тя често гладува, на няколко пъти дори припада от недохранване и няма пари за топли зимни дрехи и обувки. Обичайното й меню се състои само от филия хляб, намазана с масло. През деня тя посещавала лекциите, а вечер давала уроци, от които се издържала.

През 1894 г. Мария Склодовска взима двете си дипломи по физика и по математика, и започва работа в лабораторията на професора по физика Габриел Липман. Именно там тя среща голямата си любов - 35-годишния Пиер Кюри. 

"Влизайки в стаята, видях висок млад мъж с кестенява коса и светли очи. Лицето му бе сериозно и симпатично, но някак особено – издаващо непоправим мечтател, погълнат от мислите си”, пише в мемоарите си Мария.

Двамата стават съпрузи през 1895 г. и от същата година Мария Кюри започва да работи в лабораторията на мъжа си във Висшето училище по физика и химия (Париж).

Вижте снимки

Впечатлена от важните открития на Вилхелм Рентген и Анри Бекерел, Мария Кюри започва работа върху урановите лъчи. През 1898 г. тя и Пиер преработват на ръка няколко тона уранова руда и успяват да отделят микроскопични количества от два нови химични елемента с много по-мощно излъчване от урана. Мария дава на елементите имената радий (от латинската дума радиус – лъч) и полоний (в чест на родината си Полша). Изследванията на новото явление, наречено от Мария Кюри радиоактивност (активно изпускане на лъчи) показали още, че радиоактивните лъчения преминават през веществото и йонизират въздуха.

От 1898 до 1902 г. семейство Кюри публикува заедно и отделно общо 32 научни статии за радия. През 1903 година за изследванията си върху радиоактивността съпрузите Кюри заедно с Анри Бекерел са удостоени с Нобелова награда по физика. Така 36-годишната Мария става първата жена в света носител на престижната награда. Пиер Кюри пък е назначен за шеф на катедрата по физика в Сорбоната.

Три години по-късно - през април 1906 г., Пиер Кюри загива, след като попада под конски впряг. 

„Невъзможно е да опиша значението на страшния и огромен прелом в моя живот, настъпил със загубата на този, който беше най-добрият ми приятел и най-близкият човек. Зашеметена от удара, не бях в състояние изобщо да мисля за бъдещето”, пише 39-годишната Мария Кюри.

Тя изпада в тежка депресия и за няколко месеца спира да работи. Сили й дават двете им дъщери Ирен и Ева.

Мария поема катедрата на мъжа си и става професор по обща физика в научния факултет в Сорбоната. Тя е първата жена, която заема тази позиция. През 1911 година полякинята получава втората си Нобелова награда - този път за химия, „като награда за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този елемент“.

Кюри постъпва етично, като не патентова процеса на отделяне на радия, а оставя научната общност да го проучва. Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди и е един от двамата Нобелови лауреати, на които са присъдени награди в две различни области на науката.

През годините на Първата световна война (1914 - 1918 г.) Мария Кюри организира около 220 подвижни и стационарни рентгенови апаратури за рентгено- и радиологично обслужване във френските болници.

Тя умира на 4 юли 1934 г. в санаториума Санселемоз от левкемия, която по всяка вероятност е следствие от облъчването по време на изследванията с радиоактивни вещества. По време на работата си Мария Кюри не е взимала никакви предпазни мерки, носила е проби в джобовете си и дори на гърдите си ампула с радий като талисман.

Делото й обаче е продължено от дъщеря й Ирен, която през 1935 година заедно със съпруга си Фредерик Жолио Кюри, получава Нобеловата награда по химия като „признание за синтеза на нови радиоактивни елементи”.