Той обаче се надява на ново начало благодарение на пробното въвеждане във Финландия на безусловен основен доход.

От първи януари започна двугодишен експеримент, в който 2000 безработни финландци получават безусловно по 560 евро (590 долара) месечно. Ако тестът е успешен, планът ще се приложи в национален мащаб, макар че точните суми и условията на този етап остават все още неясни.

Финландското десноцентристко правителство, което подкрепя мерките за икономии, иска да провери дали гарантираният доход, може би въпреки очакванията, ще накара безработният да се размърда и да си намери работа. Ярвинен, който е на 37 години и е баща на шест деца, ще получава парите безусловно плюс месечните помощи за деца на стойност 800 евро. Голямата разлика в сравнение с помощите при безработица е, че ако си намери работа, той може да печели колкото пари иска, като това няма да се отрази на безусловния му базов доход.

Финландският институт за социално осигуряване твърди, че никой от участниците в експеримента няма да понесе финансови загуби. Ярвинен е ентусиаст, който е убеден, че гарантираният доход ще промени ситуацията.

Преди пет години компанията ми фалира и оттогава се опитвам отново да бъде предприемач, казва той пред Франс прес. Всеки път обаче, когато е изкушен да се захване с някоя почасова или по-зле платена работа, за да припечели допълнително, вижда, че няма стимули, които да го подтикват да работи, тъй като помощта му за безработица ще бъде намалена със същата сума, която заработи. Описвайки периода след фалита си като "унизителен",

Ярвинен стига до там, че отказва предложения за по-незначителна работа, настоявайки за работа на пълно работно време със съответната заплата. Семейството му трябва да преживява със заплатата на съпругата му, която е личен асистент, скромните му помощи като безработен и детските помощи. Налага им се да се откажат от доста неща в страна, което има една от най-щедрите социални системи от раждането до смъртта, но където разходите за живот са високи.

Експериментът с универсалния базов доход, замислен като стимул, който да помогне на безработните да се върнат отново на пазара на труда, получи широка подкрепа във финландския политически спектър. Обществото обаче е по-разделено в мнението си. Левите гласоподаватели подкрепят идеята - някои дори казват, че сумата е прекалено малка, докато десните избиратели виждат риск от незаинтересованост.

Националната конфедерация на профсъюзите SAK казва, че се опасява от подценяване на труда.

"Не подкрепяме трудов пазар, на който не се плащат достойни заплати и заплащането на служителите отчасти е финансирано от социалното осигуряване. На практика това би било субсидиране на компаниите," казва председателят на SAK Ярко Елоранта.

Финландия, която е член на еврозоната, бавно се възстановява от тригодишна рецесия, приключила през 2015 година, но равнище й на безработица все още е сравнително високо - 8,7%, а още по-притеснително е, че всеки трети безработен е без работа над година.

Докато правителството на премиера Юха Сипиле рекламира проекта като начин за стимулиране на заетостта, неговите противници твърдят, че той има "задни" бюджетни мотиви. Те казват, че крайният резултат, ако проектът се приложи в национален мащаб, ще бъде намаляване на държавните плащания за социални помощи.

Сипиле настоява, че целта му е да върне безработните отново на пазара на труда.

"Правителството ни натовари да установим как базовият доход би могъл да преодолее капаните в социалната защита на хората, как може да ги накара да приемат по-лесно предложения за работа и да се намали бюрокрацията," казва Оли Кангас, който ръководи експеримента във Финландския институт за социално осигуряване.

Схемата за безусловния базов доход означава, че безработните хора няма да трябва да докладват за всеки свой приход на бюрото за безработица, като така ще се намали бюрокрацията. Ако схемата бъде въведена в национален мащаб, всеки финландец ще получи автоматично безусловен базов доход, но за хората, печелещи истински заплати по всяка вероятност гарантираният доход ще бъде с цената на повишаване на данъците.

Експериментът е ограничен, като обхваща само хората на възраст между 25 и 58 години, които получават минималните помощи при безработица, като са изключени други групи с ниски доходи - пенсионери и студенти. Кангас и екипът му от изследователи съжаляват, че политиците, опасяващи се от прекалени разходи, не са приели експериментът да обхваща 10 000 финландци, което би довело до по-научно обосновани резултати.

Въпреки дефектите си финландският експеримент е първи в Европа, макар че Шотландия и канадската провинция Онтарио също замислят свои проекти със схемата за гарантирания минимален доход.

Превод БТА