Доц. Кочева: Многобройни са ”новите Българии” зад граница

Нашите общности в чужбина са многобройни „малки Българии” или „нови Българии” зад градница. 15 милиона са българоезичните (по етнически произход) по света.

10:00 | 24 май 2017 314 2755 Dir.bg

Това каза в интервю за Дир. бг доц. д-р Ана Кочева от Института по български език към БАН и автор на "Картата на българския език на ново място по света". Карта, която разбива досегашните представи за българската диаспора и за носения от нея български език.

- Доц. Кочева, какво представлява "Картата на българския език на ново място по света”?

- Тя е своеобразно продължение на "Картата на диалектната делитба на българския език". В нея става дума за разпространението на езика ни на ново място по света в резултат на различни по време миграционни процеси. В Европа, Америка и Австралия емиграцията ни е по-голяма, докато в Азия и в Африка тя има по-скоро символичен характер. Трябва да кажа, че досегашната представа за българската диаспора и за носения от нея български език, поради изкривен идеологически, а с това и недостатъчен политически, обществен, културен и научен интерес, беше крайно непълна, за да не се каже истината, че е бедна и понякога невярна.

Нашите общности в чужбина са многобройни „малки Българии” или „нови Българии” зад граница. Картата отразява преселванията на българите, които са главно два типа: стари – до промените през 90-те години на ХХ век и нови – след промените, които продължават и до днес.

- Каква е разликата между българи и българоезични?

- Основният термин, с който работя, е именно българоезични емигранти/имигранти - всички етнически българи (по произход), които и сега използват различните форми на български език, независимо от тяхната религиозна или нова държавна принадлежност. Един от примерите е ситуацията в Австралия и Нова Зеландия, където проблемът е много сложен, поради някои задълбочили се процеси на отродяване на етническите българи, започнало още на старо място след откъсването на части от българското етническо землище от завоевателите.

Въпросът за българския характер на езика, говорен до и след това откъсване, обаче е ясен и не подлежи на доказване, независимо от чуждите народностни етикети, които се лепят към него.

Следователно, в Австралия и Нова Зеландия има 3 типа българи с единен етнически произход: едните от тях – със запазено, а другите – с променено народностно съзнание. И трите типа говорят един и същи език – български, т.е. не са престанали да бъдат българоезични. Така възниква и странният феномен за съществуването още и на българоезични „македонци” и на българоезични „гърци”.
Неофициалните данни сочат, че броят на австралийските граждани с български произход и език е някъде към 220 000 души.

- И колко всъщност са българоезичните по света?

- Като се съберат българите от старите историко-географски области – Мизия, Тракия и Македония, и към него се прибави броят на българоезичните от новите места по целия свят, то общият брой на говорещите български по нашата планета се движи около 15 милиона души.

- Днес много се говори за демографска катастрофа, за изтичане на българите зад граница, което установявате и Вие. Има ли опасност българският език да изчезне?

- Традиционното българско черногледство понякога ни тласка към апокалиптични прогнози. Аз обаче съм по-скоро оптимист за бъдещето на езика ни. Българските диалекти, например, в последно време се радват на ревитализация, те се появиха в интернет, в социалните мрежи. Знаете ли колко Фейсбук групи има на хора, обединени регионално от своя говор, независимо в кое кътче по света се намират: „Аз говоря на родопски диалект“, „Хумор от Банско и околия“, „Северозапад. Орг.“ и още много, много други. Така в модерното дигитално общество диалектите ни за пръв път се явяват в писмена форма.

Освен това носителите на един или друг диалект вече не се срамуват от него, не го смятат за „развален“ език, а напротив, осъзнават, че това е белег за регионална, респективно национална идентичност, пазят го, искат да го покажат…

Що се отнася до българите по света, там въпросът с езика на второто и третото поколение наистина е сложен, но пък българските училища се множат навсякъде, а знаем, че „народността не пада там, дето знанието живей“.

Още от картата на българските диалекти и Пуна вуе буна. Що е то? >>>