Първата причина е необходимостта да плащат за европейските бюрократи. Става дума за прекалено високите заплати на някои представители на Евросъюза.

Авторът на статията – Майкъл Бирнбаум, ръководител на кореспондентския пункт на вестника в Брюксел, не уточнява за какви конкретни категории служители става въпрос, предаде БГНЕС.

Втората причина са скъпите пътувания. Европейският парламент е задължен всеки месец да се събира в пълен състав в Страсбург, макар основната част от дейността на ЕС да се регулира от Брюксел.

За това по една седмица в месеца целият апарат – законодатели, помощен персонал, лобисти, журналисти и всички останали – общо 10 000 души – в продължение на 5 часа пътуват за Страсбург, пояснява Бирнбаум.

Разходите за квартири в Страсбург и Брюксел се оценяват на 200 милиона долара на година.

Третата причина са нормите на ЕС, с които Брюксел отива прекалено далеч. Бирнбаум споменава постановление на Еврокомисията, показателно за изсилването на Брюксел - за извивката на бананите.

Постановлението регулира колко извити трябва да са бананите, предлагани от производителите и търговците.

Привържениците на излизането на Великобритания от състава на ЕС заявяват, че британците имат право да решават колко извити да са техните банани, пояснява американският журналист.

Четвъртата причина е липсата на прозрачност. Сериозните решения на ЕС се вземат при закрити врата. Лидерите на ЕС просто обявяват решението си, а на журналистите се налага да си играят на детективи и да изясняват кой за какво или против се е обявявал.

Петата причина Бирнбаум нарича факта, че ЕС не обръща никакво внимание на неприемането от избирателите на тази или онази инициатива и в резултат намира начин на я прокара.

По-специално през 2005 г. избирателите във Франция и Холандия гласуваха против конституцията, предложена от Брюксел. Две години след това ЕС сключи Лисабонския договор, който в много отношения повтаряше отхвърлената конституция, но този път не бе нужно съгласието на избирателите.

Шестата причина е големият брой скъпо струващи преводачи. Може по различен начин да се възприема стремежът на ЕС да превежда практически всичко на своите 24 официални езика - като свидетелство за международния триумф или като разточително използване на ресурсите.

И накрая седмата причина – излишната бюрокрация. На всяка държава от ЕС се полага да назначи еврокомисар, чиято основна задача е да ръководи определена сфера от дейността – по аналогия на министрите.

И тъй като ЕС се разширява, Брюксел трябва да създава нови ведомства, за да отговаря броя им на броя на комисарите.