На срещата ще присъстват турският президент Реджеп Тайип Ердоган, председателят на Европейския съвет Доналд Туск и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Срещата ще бъде съдбоносна, не само защото Турция и президентът Ердоган са изправени пред остри критики от европейски политици, но и от гледна точка на бъдещето на отношенията между Турция и ЕС.

В европейските критики към Турция се твърди, че има отстъпление от демократичните права и върховенството на закона, особено след извънредното положение, обявено от правителството на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ след опита за военен преврат от 15 юли 2016 г. Сред най-сериозните проблеми са арестите на журналисти, писатели и политици, които са обвинени в тероризъм и шпионаж, масовите уволнения на политици от държавни служби заради предполагаеми връзки с нелегалната мрежа на Фетхуллах Гюлен /ФЕТО/ - живеещия в САЩ ислямски проповедник, обвинен в организирането на опита за преврат, и заради предполагаеми връзки с нелегалната Кюрдска работническа партия /ПКК/.

През последните седмици военната операция на Турция в Сирия за прочистване на граничния й район от бойци на Силите за защита на народа /СЗН/ - разклонение на ПКК в Сирия, бе добавена към списъка с критиките. Европейският парламент призова на 15 март за прекратяването й, на което Турция се противопоставя.

От друга страна четири месеца преди опита за преврат Турция и ЕС подписаха принципно споразумение през март 2016 г. във връзка с мигрантския поток към страните от ЕС, предизвикан от гражданската война в Сирия. Споразумението, сключено под егидата на германския канцлер Ангела Меркел, предлагаше споделяне на бремето на Турция за приемането на сирийските бежанци, отваряне на нови преговорни глави в процеса за членство в ЕС, политически контакти на високо равнище между Турция и ЕС, и облекчаване на визовите изисквания за страните от Шенген в рамките на ЕС.

Анкара обвинява ЕС, че не спазва споразумението, докато Турция е изпълнила нейната част за възпиране на нелегалната миграция в сътрудничество с Гърция. Ердоган и други турски отговорни представители непрекъснато казват, че ЕС дори не е успял да сподели както трябва бремето /на бежанците/, докато европейските политици изтъкват състоянието на демокрацията в Турция като оправдание за забавянето.

Но в същия ден, когато в ръководството на ЕС бяха отправени призиви да не се дава и цент на Турция, тъй като подобна финансова подкрепа би могла само да укрепи авторитарните тенденции в Турция, на 14 март Европейската комисия отпусна пакет с помощ от 3 милиарда евро за споделяне на бремето с Турция.

На следващия ден дойде призивът на Европейския парламент към Турция, който няма задължаващ характер, но изпусна парата на европейските политици, които са гневни на Анкара. За ръководството на ЕС стъпката е равнозначна на това да се убият с един удар два заека, тъй като критиките към Турция бяха съчетани с деблокиране на голям пакет с помощ за Анкара за смекчаване на отношенията на дипломатическо равнище.

При тези обстоятелства какво би могло да се очаква от срещата във Варна?
Знаците сочат към евентуален сценарий, който би довел до започване на преговори за усъвършенстване на съществуващото споразумение за митнически съюз между Турция и ЕС. Европейските политици биха могли да кажат на техните гласоподаватели, че стъпката е в тяхна полза, и турското правителство може да каже на турските гласоподаватели, че въпреки твърденията за промяна на ориентацията от Запад към Изток, отношенията с ЕС се възстановяват.

Ердоган може да настоява за облекчаване на визовите изисквания за някои инвеститори и учени, но е трудно да се каже на този етап дали ще постигне това. От друга страна работата за усъвършенстване на митническия съюз изглежда осъществима за всички страни.

*Превод БТА