"За" комисията гласуваха 423-ма евродепутати, предимно от групите на Европейската народна партия, социалистите и либералите, предаде БНР.

Против бяха 209, най-вече от зелените, крайнолевите и крайнодесните.

67 членове на Европарламента се въздържаха. 

Преди пет години втората комисия на Жозе Барозу беше одобрена с 488 гласа.

Непосредствено след гласуването председателят на ЕП Мартин Шулц поздрави Юнкер и му връчи писмо, удостоверяващо резултатите от избора. Копие от писмото ще бъде изпратено на Европейския съвет.

Утре или вдругиден Европейският съвет се очаква да назначи новата ЕК, считано от 1 ноември. Дотогава Юнкер и неговият екип остават със статута на новоизбрана, но не и на действаща комисия.

"Моето убеждение е, че тази Европейска комисия ще е комисия на последния шанс. Или ще успеем да доближим европейските граждани до Европейския съюз, или ще се провалим. Бих искал да използваме този шанс да раздвижим Европа", каза Юнкер, чиято програма е с акцент върху икономическия растеж и преодоляването на безработицата.

До Коледа Юнкер се ангажира да представи инвестиционен пакет за 300 млрд. евро, заяви, че ЕС трябва да направи повече по въпросите на епидемията от Ебола, срещу заплахата „Ислямска държава”, вълната от имигранти през Средиземно море. По думите му в следващите 5 г. ЕС няма да се разширява повече.

На пресконференция с председателя на ЕП Мартин Шулц новоизбраният председател на ЕК заяви, че не предвижда промени в правото на свободно придвижване в общността:

"Що се отнася до правото на свободно придвижване, заявих моето мнение пред парламента още през юли. Смятам, че това е основен принцип на ЕС от самото начало и не съм готов да го променям. Ако унищожим правото на придвижване, ще пострадат и други права. Ясно заявих, че страните-членки, които трябва да се справят с този проблем, имат свободата да поемат инициативи, стига те да са в съответствие с договора".

Съставянето на комисията на Юнкер премина през няколко препятствия, най-сериозното от които бе отхвърлянето от изпитната комисия на ЕП на кандидата на Словения за еврокомисар Аленка Братушек.
Това наложи правителството в Любляна да предложи втори кандидат - Виолета Булц.
Юнкер бе определил на Братушек зам.-председателско място и отговорности в областта на енергийната политика на ЕС.

След наложената промяна Булц получи задачата да отговоря за въпросите на транспорта, като Словения изгуби възможността да има свой зам.-председател на ЕК.

В допълнение се наложи първоначално определеният кандидат за еврокомисар с ресор транспорт Марош Шефчович (Словакия) да бъде подложен на повторен изпит, тъй като му бяха поверени въпросите от областта на енергетиката и му бе предложено зам.-председателско място в новата комисия.

"Силен мандат и огромни предизвикателства предстоят",
коментира избора на ЕК българският комисар и зам.-председател на комисията Кристалина Георгиева в профила си във Facebook.

Тя ще отговаря за бюджета и човешките ресурси.

Георгиева ще следи за изразходването на 140 милиарда евро годишен бюджет, ще отговаря за над 30-те хиляди служители на ЕК, както и за дейността на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).