Това сочи тазгодишния Индекс на европейския здравен потребител, който се изследва по поръчка на Европейската комисия вече осма година, предаде БНР.

В изследването са включени 36 държави плюс Шотландия. По събрани брой точки - 547 - страната ни изпреварва Албания, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина, Румъния, Литва и Полша.

Според детайлния анализ обаче, България е единствената държава от Индекса, при която всички показатели за предоставяните от системата услуги са в червено, което е знак за лошо качество на услугата.

У нас се харчат най-малко пари за здравната система, смъртността е сред най-високите в ЕС, а продължителността на живота - сред най-ниските.

По-оптимистично изглеждат данните за включването на пациентите и осигуряването на достъп до здравна помощ.

"Въпреки известно намаляване на разходите за здравеопазване в много държави, като цяло показателите за работата на здравните системи продължават да се подобряват", обяснява ръководителят на изследването д-р Арне Бьорнберг.

Според него здравеопазването в България отразява общата мрачна ежедневна действителност в страната. Отбелязват се известни подобрения по отношение на резултатите от лечението, но дейностите по подобряване на достъпа, изпълнени миналата година, изглежда са спрели.

В краткосрочен план вниманието трябва да бъде съсредоточено върху запазването на основните функции, като например равнопоставеност, ваксиниране и ниска детска смъртност.

За поредна година Холандия запазва позицията си на върха на годишния европейски здравно-потребителски индекс за качеството на здравните услуги. Страната на лалетата си осигурява върховата позиция по 43 показателя като пациентски права и информация, достъп, превенция и резултати, измежду 37 европейски страни, като получава 898 от максимума 1000 точки.

В призовата тройка още са Швейцария и Норвегия.

В края на декември здравният министър Петър Москов обяви, че три пакета за медицинска помощ - базов, допълнителен и спешен -  са сред основните цели на стратегията за здравна реформа.

До април пък трябва да се изготвят предложения за законодателни промени в здравноосигурителния модел.