Това каза министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова по време на конференция „Финансови инструменти на ЕС – поуки и перспективи“, цитирана от „Фокус“.

„Анализирайки какво постигнахме дотук в опита, в който България има с управлението и прилагането на финансовите инструменти, можем да кажем, че това една от темите, по които страната ни не само не е критикувана, но е давана и за пример. За наша радост България е давана за пример и много често сме канени да даваме добрите практики за това как успяхме да създадем фондовете като една успешна практика“, коментира Павлова.

Според нея успели сме ефективно не само да инвестираме тези средства, а и да привлечем частни средства, както и да има реинвестиция. Успяхме да утроим инвестицията и привлечения капитал.

По думите й България е постигнала на 100% целта, с която са били създадени тези инструменти.

„Ако в предишния програмен период България имаше определен ангажимент да инвестира за периода 2007-2013, то в програмния период 2014-2020 имаме ангажимент минимум 10% да бъдат инвестирани на базата на финансовия инженеринг. Предприехме една доста смела стъпка – взехме решение, когато говорим за финансови инструменти да бъде създаден Фонд на фондовете, изцяло базиран в България", каза още министърът.

Според Павлова важно е да активираме българския финансов банков сектор спокойно да инвестира средства, защото това е една подкрепа на сектора, който е стабилен.

"Вярвам, че Фондът на фондовете ще докаже своята успешност", категорична беше тя.

Според Павлова не трябва да се противопоставят бъдещите фондове от кохезионната политика и кохезионните инструменти спрямо средствата, инвестициите, за които се търси консенсус на общоевропейско равнище, когато се говори за миграция, сигурност, борба с тероризма. Според министъра трябва да бъде намерен баланс на общоевропейско равнище за това, че финансовите инструменти имат бъдеще, но при условието на сериозна самокритика за това как да бъдат по-ефективни, като не се позволи отпадане по линия на кохезионната политика на инструментите в подкрепа на базисните политики, местните власти, общинската инфраструктура.

За България е важно да отстои темата за европейските грантови схеми, които са важни както за нашата страна, така и за държави от ЕС, които са по-слабо развити, с по-бедни региони, с нужда от инвестиции в базисна инфраструктура и социални политики, които не могат да се подкрепят с финансов инженеринг, изтъкна Павлова.