Проф. Йончев: Твръде рано е за общи тайни служби на ЕС

stat
09:05  |  31 август 2017 | / Автор Валерия Калчева /  
Проф. Димитър Йончев: При сегашното атомизирано живеене държавите все по-малко успяват и ще успяват да гарантират спокойствие на Проф. Димитър Йончев: При сегашното атомизирано живеене държавите все по-малко успяват и ще успяват да гарантират спокойствие на
Сн.: Архив Дир.бг

Самата природа на разузнавателните служби е такава, че те не са в състояния да отворят тайните си за когото и да било, дори това да е съюзник.
Понякога, като изключение при особено тежка криза те разменят информация на бартерен принцип, но винаги с голяма предпазливост. За общо разузнаване ще може да се говори едва след евентуалната поява на единен европейски политически субект, на мястото на сегашното „единно икономическо пространство на независими държави”, коментира проф. Димитър Йончев в интервю пред Дир.бг.

- Гражданите на Европа живеят в крайно несигурен свят. Ако градът и държавата им не е обект на атентат, не дай, Боже, то с включването на телевизора сутрин, много често ги връхлита информация за поредната кървава драма някъде другаде по света. Смятате ли, че властите са в състояние да осигурят относително спокойствие за хората, господин Йончев?

- Да, чувството за сигурност в гражданите на Европа е силно разклатено. На фона на непреставащия миграционен натиск зачестяват терористичните атаки с кървави жертви сред невинното население. Расте очакването властите да дадат някакъв убедителен отговор на тези предизвикателства, които да успокоят общественото мнение. Отговорите обаче които получават, едва ли успокояват някого. Те са стандартни, обичайни за политическата класа на Европейския съюз и се свеждат, що се отнася например до терористичните атаки до две позиции.

Първата е, че това се случва на много други места и е много трудно да бъде предотвратено, което идва да каже, че не можем да спрем тези атаки.

Втората е призив към общи действия в рамките на Съюза, което предполага нови нескончаеми срещи, размяна на мнения, спорове и евентуално поредната европейска структура, която да получи своето място в бюджета за следващата финансова година. Вярно е, че на територията на Стария континент войната между традиционните съперници като вероятност в момента е изключена. Това е историческо постижение и следва да не се забравя. Но спокойствието на гражданите също следва да се има предвид, а то е силно накърнено.

-До категорична и ефективна обща позиция не се стигна и по проблема с бежанците...

По проблема с миграцията, политиците в Евросъюза реагират по подобен начин, като и тук наблягат на общите действия, които далеч не се споделят от всички.

Дали тези очаквани общи действия ще станат реални и дали ще доведат до желаните резултати, е открит въпрос. Има обаче достатъчно основания да се смята, че държавите в Съюза не успяха (а дали всички действително са го желали?) да постигнат общи позиции и още по-малко общи решения по цял ред жизненоважни за гражданите и на страните въпроси.

Списъкът на общите неуспехи е достатъчно дълъг за да бъде припомнян. Реалностите сочат по-скоро обратната тенденция, а именно че основен член на Съюза като Великобритания го напуска. Вместо нея се очаква например Европейския съюз да бъде подсилен с държава, каквато е Македония.

-Могат ли вземащите решения в Евросъюза да решат или поне да овладеят процесите в новата ситуация?


- За да решава такива сложни проблеми, какъвто е този за сигурността на гражданите, Евросъюзът следва да разполага както със свободата да го направи, така и с мотивацията на всеки един от своите членове. Вземащите решенията в Евросъюза обаче не са в състояние да гарантират геополитическата самостоятелност на Съюза, както и неговата енергийна независимост.

Проектът с единната европейска валута беше осъществен повече като политически проект, отколкото като финансов инструмент. Еврото се установи като твърда валута и така облагодетелствана се оказа могъщата германска икономика. Липсата на гъвкавост в общата валута при толкова различни икономики предполагаше две възможности при кризи. Едната беше да се натискат длъжниците чрез рестрикции да обслужват непосилните си кредити, а другата - Германия да обезцени еврото до поносими за дълговите държави нива и така да изравни драстичните разлики в икономиките особено по време на криза. Близко е до ума, че Германия вместо това настоява за нови дългови държави, което преведено на политически език означава разширяване на зоната на Шенген, към която впрочем оптимистично сме се насочили и ние. Опасявам се, че по-правилното в случая би било да говорим за дългова зона, що се отнася до слабите икономики в нея.

Евросъюзът не е в състояние да създаде единен политически субект и така да се бори за място под слънцето в съвременния свят на геополитически гиганти, поради което попадна под силната зависимост от тях. Тази зависимост се отрази в периферията на Европа и по-специално в Близкия и Средния Изток, а така също и в Стария континент, където конфликтът в Украйна се превърна в полигон за съперничество между Русия и САЩ.

-По какъв начин службите в Евросъюза най-ефективно, доколкото е възможно, могат да се противопоставят на тероризма?

-Авантюристичните силови намеси в мюсюлманския свят, в които Европа участва, изпуснаха духа от бутилката и изведоха на сцената фанатизираните фундаменталистки течения, които заливат Запада и на първо място Европа с кървави терористични атаки. Техните действия намират питателна почва в местните мюсюлмански среди, набиращи сили и от нарастващия поток от мигранти със същата вяра. Как ще отговори Евросъюзът е ясно. Ще има съболезнования, ще има храбри заявления, че това няма да ни уплаши и ще има вероятно нови съвместни структури, които обаче няма да бъдат по-ефикасни от Европол например. Самата природа на разузнавателните служби е такава, че те не са в състояния да отворят тайните си за когото и да било, дори това да е съюзник.

Понякога, като изключение при особено тежка криза те разменят информация на бартерен принцип, но винаги с голяма предпазливост. За общо разузнаване ще може да се говори едва след евентуалната поява на единен политически субект, на мястото на сегашния странен конструкт наречен „единно икономическо пространство на независими държави”.

-А преодолели ли са специалните служби на отделните държави в ЕС рефлексите си от миналото, готови ли са да работят в новите условия?

-Технологичните промени създадоха нова, много по-сложна среда за работа на разузнавателните служби. Всичките те са изграждани и са създавали традициите си във времена, когато се разузнаваха държавите помежду си, а държавите контролираха териториите си.

Днес службите трябва да проникват в затворени, фанатизирани групи с непроницаема културна защита, които не познават милост. Днес привържениците на религиозния фанатизъм се рекрутират виртуално при това често това е индивидуален акт на утвърждаване на идентичност. В глобалния свят без граници контрол от традиционния тип не е възможен. Отделните разузнавания предотвратяват едни или други опити за атентати, но се оказват безпомощни пред вълната от самоинициативници.

Без да се отричат усилията на специалните служби, си струва да се помисли за съвсем друг тип реакция, а именно на политическа сдържаност, многостранна превенция и най-важното за усилия да се проумява галопиращия към бъдещето свят. Опасявам се, че реакциите са по модел от миналото и нямат шанс за успех.

При сегашното атомизирано живеене държавите все по-малко успяват и ще успяват да гарантират спокойствие на гражданите си. Шанс ще имат обединените европейски държави, но ако действително преодолеят своите национални егоизми и ако лидерите успеят да мислят с категориите на времето което идва, а не с тези на това, което си отива.

Проф. Димитър Йончев е завършил Висшето военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново през 1967 г.

През 1962 г. – 1990 г. служи в Българската народна армия. Полковник.

Участва в работата на Кръглата маса. Съосновател е на Обединението за социална демокрация в БСП.

През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица. 

През периода 1990 г.– 1994 г. е депутат. Председател и заместник-председател на Комисията по национална сигурност във Великото Народно събрание и в 36-то Народно събрание. 

От 1995 г. до момента е председател на фондация „Демокрация и сигурност“, а от 2003 г. – и председател на Управителния съвет на сдружение „Балкански форум по сигурността“. 

Професор по проблемите на сигурността в Нов Български университет.




Последно в На фокус


Какво разкри казусът ”Главчев”

Правилно е, че Главчев се оттегли. Защото това, което извърши, е наистина недопустимо за една парламентарна демокрация. Но се видя и нещо много страшно.