Това стана след като страната приключи с набора от ключови икономически реформи, за да удовлетвори кредиторите от Европейския съюз.

„Днешното решение да се изплатят 2,8 млрд. евро (3 мрлд. долара) на Гърция е знак, че гръцкият народ след като страната приключи с набора от ключови икономически реформи,постоянно бележи напредък в реформирането на страната си“, гласи част от изявлението на директорите на Европейския стабилизационен механизъм – институцията на Еврозоната, която контролира изплащането на спасителните заеми на Гърция, по повод отпуснатия транш.

Отпускането на тези 2,8 милиарда евро се прибавят към първия транш от 7,5 милиарда евро, които Атина получи през юни.

Поредният отпуснат заем ще включва 1,1 млрд. евро, които да бъдат използвани за обслужване на гръцкия дълг и 1,7 млрд. евро за изплащане на просрочени задължения към местни доставчици, 

По-рано този месец финансовите министри на еврозоната постигнаха споразумение, че Гърция е изпълнила необходимите икономически ремонти, за да получи 1,1 млрд. евро от първия транш от финансовата помощ, въпреки някои въпроси, повдигнати от Германия, че приватизационният фонд на страната се формира твърде бавно.

Реформите включваха промени в енергийния сектор, в пенсионната система и създаването на приватизационен фонд, средствата от който ще бъдат частично използвани за погасяване на дълга на страната.

Останалият транш от новия заем зависеше от способността на Гърция да изплати парите, които дължи на местни изпълнители. Официалните гръцки кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, се намират в Атина от миналата седмица насам, за да възобновят преговорите с гръцките си колеги.

Първият кръг от преговорите по втория преглед на цялостната спасителна програма, който ще се фокусира основно върху политически трудната област на реформи в трудовия пазар, се очаква да приключи до края на настоящата седмица.

Гръцките власти се надяват, че обсъжданията по втория преглед ще бъдат завършени до началото на декември, за да проправят пътя за повече дискусии, свързани с преструктурирането на гръцкия дълг до края на годината.

Редица страни от еврозоната обаче, водени от Германия, твърдят, че по-нататъшно обсъждане за опрощаване на гръцкия дълг не трябва да има до излизането на страната от нейната трета спасителна програма през 2018 година.

Освен това, правителството на Алексис Ципрас се опитва да постигне споразумение с кредиторите и да отложи за неопределено време увеличаването на ДДС по гръцките острови. Причината е бежанската криза, която почти спря туристическия поток към острови с бежански лагери.

Огромни са загубите за туристическия бранш на островите,където има бежанци. Хотелиерите на Лесбос, Самос и Хиос свалиха цените наполовина още в разгара на туристическия сезон и въпреки това не само чужденците, но и гърците отказаха почивките по Егейските острови.

Опозицията също настоява за неприлагане на закона за 30% увеличение на ДДС по островите.

Остава в сила и несигурността относно бъдещото участие на МВФ в последния спасителен план за Гърция, което ще трябва да се реши до края на втория преглед по неговото изпълнение и това може да натежи върху предстоящите преговори за дълга.

МВФ многократно заяви, че иска по-подробно и амбициозно облекчаване на дълга, отколкото това, на което са съгласни европейските кредитори, преди фондът да участва с реални кредитни средства за Гърция.