ЕС се чуди кой от 5 пътя да хване след Брекзит

stat
16:13  |  1 март 2017 / Автор БТА / обновено преди 57 минути

Европейската комисия представи пет възможни пътя, по които ЕС да се развива занапред без Великобритания.
Докладът, озаглавен "Бяла книга", разглежда възможностите ЕС да оцелее и беше представен днес в Европейския парламент от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Целта на доклада е обществеността в ЕС да участва в избирането на най-добрия за него път и да изрази волята си на изборите за следващия Европейски парламент през 2019 година, предаде БТА.

Първата възможност, очертана в доклада, е ЕС да продължи да съществува, както досега.

Втората е от ЕС да остане само единният пазар, без свободите на движение да бъдат изцяло защитени.

Третата възможност е т. нар. ЕС на няколко скорости - всяка държава да преценява в коя от общите политики да участва.

Четвъртата възможност е ЕС да отговаря за по-малко неща, но по-ефективно.

Последната е пълната федерализация (уеднаквяване).

В доклада от трийсетина страници Жан-Клод Юнкер посочва плюсовете и минусите на всяка от тези възможности. Петте пътя предвиждат съхраняване на единната валута.

При запазването на досегашния ЕС се предвижда развитие на енергийния съюз и цифровизацията, както и сключване на общи икономически споразумения. Ще остане общата политика на сигурност с опазването на външните граници, общата външна политика и задълбочаването на сътрудничеството в отбраната. Недостатъкът би бил, че тромавостта на ЕС също няма да се промени.

При варианта "Само единен пазар" свободата на движение не е сигурна, няма да има единна система за убежище и миграция, ще се върнат проверките по вътрешните граници, а сътрудничеството в областта на сигурността ще бъде на двустранна основа. Външната политика на страните от ЕС също ще бъде по-самостоятелна, а отбранителното сътрудничество ще се запази. В този случай бюджетът ще бъде преразпределен, а общи проблеми ще бъдат решавани със собствените сили на отделните държави.

При сценария "Който иска, прави повече" се запазва посоката за общи икономически договори. Тези държави, които желаят, ще се сближават повече, например в политиките за данъците, обществената закрила, сигурността, правосъдието, отбраната. Недостатъкът би бил, че процесът за взимане на решения ще се усложни.

Във варианта "Правим по-малко, но по-ефективно" международните икономически договори са изцяло в ръцете на ЕС, като същевременно администрацията в Брюксел губи от ангажиментите си в областта на социалната политика и безработицата. Сътрудничеството в опазването на границите, предоставянето на убежище и борбата с тероризма, е постоянно. В този случай ЕС има единна външна политика и се обособява общ отбранителен съюз. Така ЕС взима решенията си по-бързо и лесно.

В последния вариант "Заедно правим повече" външноикономическите договорки са изцяло приоритет на ЕС, сътрудничеството в опазването на границите и борбата с тероризма са задълбочени, външната политика е обща, създава се отбранителен съюз. В този случай общият бюджет се увеличава и се въвежда данък ЕС. Решенията ще могат да се взимат по-лесно, но това би поставило въпроса за прекомерната власт на общностните институции.

Юнкер очаква предложенията да бъдат подложени на подробни обществени обсъждания в ЕС с участието на неправителствени организации, власти и партии. Юнкер нарича предложенията си "нова глава в европейския проект", а негови сътрудници ги определят като "кръщелното свидетелство на ЕС от 27 държави" (без Великобритания).

В доклада се отчита, че ЕС днес се развива на няколко скорости, доколкото част от държавите са в еврозоната, някои от тях са в Шенген, а други не са в нито една от тези структури.


Последно в По света


Има ли спасение за българското село

Могат ли българските села да оцелеят? От безлюдни места за напускане да се превърнат в предпочитани пред бетонните градски квартали места за живеене?