Самуел Ардити e български евреин, напуснал страната ни през далечната 1935 г., и оттогава насам - живущ в Израел. Той е инженер по професия, роднина на световноизвестния писател Елиас Канети и носител на най-високото отличие на Министерството на външните работи на България – „Златна лаврова клонка”, за изключителния му принос в развитието на българо-израелските отношения.

Автор е на две книги – „Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис Трети – гонител или приятел на българските евреи”, и „Спомени от годините на Холокоста - 1940-1943".

Ардити постоянно пътува до България по един въпрос, който е превърнал в кауза на живота си - признаването на Лиляна Паница за "Праведница на народите", като героиня за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
Смята, че непризнаването й е една историческа несправедливост. По тази линия от години има "сложни" отношения с израелската организация "Яд вашем" и с българската "Шалом". Според Ардити, Лиляна Паница е била чиновник в комисарството на евреите и секретарка на председателя Александър Белев, когато пристига заповедта на Данегер за депортацията на 20 000 евреи, между които на 8 000 от пределите на България. Паница първа съобщава това на еврейския лидер в България д-р Леви.

Всичко това обаче остава в тайна, и по-късно тя е съдена от Народния съд. Оправдана е на базата на свидетелски показания, но няколко месеца след това умира от перитонит, причинен от удари в корема при побоите в милицията.

Този въпрос продължава да вълнува Самуел Ардити, но сега на дневен план като световен проблем са размириците и идеята за нов мирен план между Израел и Палестина. Това е основната тема на разговора ни с него.

- Гн Ардити, Вие наскоро бяхте в България и се върнахте в Израел в самия разгар на събитията, причинени от идеята на американския президент Доналд Тръмп за Йерусалим...Какво мислите за всичко това?

- Ще започна с това, че палестинците са измислен народ. Нещо като македонците. Ако проверим близката история, няма да намерим палестински народ. Никога не е имало палестинска държава и никога Йерусалим не е бил столица на палестинска държава. Името Йерусалим не е споменато нито веднъж в свещения Коран, докато в Стария завет е споменато 563 пъти.

Да не правим грешка - палестинците нямат връзка с филистимяните. Някога решението на ООН е било да има еврейска държава и арабска държава, а не палестинска държава. Защото тогава - преди 71 години, не е съществувал палестински народ. А още преди 3100 години в Йерусалим са царували цар Давид и цар Соломон, пророкували са еврейските пророци Исая, Йеремия, Варух, Иезекил Даниил, Амоса и др.

В Йерусалим на еврейски бяха написани незабравимите книги "Псалтир", "Причти Соломонови", "Еклисиаст", "Премъдрост Соломонова" и др.

Връзката на мосюлманите с Йерусалим е една легенда за коня на Мохамед, и това е всичко. Ние, евреите дадохме на света Исус Христос, Карл Маркс и Алберт Айнщайн. Палестинците дадоха на света терористката Лайла Халед!..

- Как приемате в Израел различните мнения спрямо идеята за мир с Палестина?

- Малко от тези, които яростно критикуват решението на президента (Тръмп), са чели изявленията му относно Йерусалим. Имам предвид царя (краля - б.р.) на Саудитска Арабия, президента на палестинците Махмуд Абас, царя (краля) на Транс-Йордания и др. Тръмп пише, че при преговори между двете страни, при взаимно съгласие Източен Йерусалим може да бъде столицата на Палестинската държава.

Турският диктатор Ердоган - един голям мегаломан, заплашва Близкия изток с катастрофа. Той изглежда е забравил, че само преди 100 години бе изпъден от Йерусалим от английския генерал Аленби.

Имам впечатлението, че Израел го превърнаха в нещо като символ на съперничество между Тръмп и Европа. Европейските лидери Макрон, Меркел и други от ЕС, остро критикуват американския президент за неговото решение да премести американското посолство в Йерусалим. Но много от нас не са забравили, че милиони евреи бяха "излишни" на Европа по време на Втората световна война и тя ги прати "по въздуха", през комините на Аушвиц и Треблинка. Сега 20 милиона араби "ядат джигера" на Европа и искат да въведат Шериата като местна конституция, а Европа се прави на много толерантна. Когато всъщност е ясно, че европейците хранят един арабски търтей, който им копае гроба.

- Добивам усещането, че вашето виждане "отвътре" на Израел, не съвпада с това, което е отвън?

- Да. Хамас вдига голяма патардия, но действителността в Израел не е такава, каквато я виждат световните медии. Сблъсъци с арабите има в Източен Йерусалим, Юдея и Самария, и до известна степен - в Северен Израел, където живеят араби. 20% от населението на Израел са араби. Има араби в Негева, Южен Израел, където живеят бедуини. В другите области на Израел положението е тихо и там хората се занимават с други въпроси, като фалита на дружеството за лекарства "Тева, полицейските разследвания, прояви на корупция и пр. Нормални неща в един нормален живот, в който хората стават рано за работа, а децата им - за училище.
Нашите врагове искат да представят Израел като хаос и анархия. Но това не е така.

- Световните новини ли внушават това?

- Не само световните, и българските - също!.. Ужким България е приятел на Израел, но от София ми се обаждат, че големите телевизионни канали сипят огън и жупел, и яростно критикуват Израел за някаква "окупация" в Западния бряг на река Йордан. Да проверим как се стигна до тази "окупация":

През Втората световна война палестинският мюфтия Хадж Емин Ел Хусейни е бил съюзник на Хитлер. Той го кандардисва да унищожи евреите в Европа, и след като генерал Ромел превземе Палестина, да унищожи еврейското население от 600 000 души. Този опит на палестинците да ликвидират евреите в Палестина пропадна.

През 1967 г. арабските държави слагат обръч около Израел. Еврейската държава е поставена в капан. Израелската армия чупи обсадата и оттогава се намира в Юдея и Самария. 90% от арабското население се намира под гражданска арабска администрация. За каква "окупация" тогава става дума?! Знаем ли друг "окупиран" народ, който има правителство, парламент, президент, полиция и посланици по света?!

- И все пак, не ми отговорихте конкретно на въпроса какви са изгледите за мир в региона?

- В момента аз и много израелци не виждаме такива изгледи. Палестинците не са готови да признаят никакво присъствие на една еврейска държава в региона. Те са готови на две държави - една палестинска и една израелска. Израелската държава няма да има еврейски характер, а ще принадлежи на всички свои граждани. На такова решение на конфликта ние не сме готови да се съгласим. Не сме готови да отстъпим и на граници от 67 км, защото "Ислямска държава" ще бъде на разстояние 15 километра от Тел Авив. Ние не сме готови на такова самоубийство!

- Има ли развитие по случая, по който работите така всеотдайно - за реабилитацията на Лиляна Паница?

- Десет години се занимавам с този въпрос. Моята кауза е справедлива. Заедно с други 40 човека, помогнали и спасили евреи по време на Втората световна война, подадохме молба до президента на РБългария - ген. Радев. Начело на листата, която предлагаме е Лиляна Паница и още седем народни представители от 25-ото Народно събрание, които са се противопоставили на Закона за защита на държавата. Адвокат Моис Де Кало е бил един от изследователите на Лиляна и в неговите разкази има чудовищни неща.
Едно мога да ви кажа - наследниците на физическите и душевните убийци на Лиляна Паница живеят в София. Знаят се имената на виновниците за нейната смърт.

- Напоследък ви занимава и въпросът с т.нар. Луков марш. Защо?

- Не мога да се съглася с деформирането на истината по този въпрос. От "Шалом" твърдят, че ген. Луков е подкрепял депортацията на евреите от новите земи. Да проверим фактите: Луков е убит от съпротивата на 13 февруари 1943 г., а споразумението Белев-Данекер е подписано на 22 февруари същата година и депортацията започва на 10 март. Как би могъл един мъртъв човек да участва в нея?! И "Шалом" продават тези лъжа на еврейски организации от странство, за да хулят и чернят България. Ген. Луков е герой от Първата световна война. Към края на войната войниците на сръбския фронт вдигат бунт и напускат окопите. Те се отправят към Радомир, за да обявят Радомирската Република и да свалят монархията. Луков остава сам в Кюстендил, но има на разположение топове и много снаряди. С помощта на няколко козари и овчари той открива яростен огън по сръбската армия, която напредва към Кюстендил. Сръбският генерал мисли, че в града има силни български части и спира напредването. Днес, когато българи ходят до Кюстендил за череши и сливи, нека знаят, че без подвига на ген. Луков, щяха да имат нужда от задгранични паспорти да идат до там.

От години твърдя, че Израелското посолство в София трябва да се коригира в много отношения - да не служи на лъжи и партийни пристрастия. В този случай е длъжно да провери дали ген. Луков е подкрепял депортацията наистина?

- Вие отдавна имате "сложни" отношения с Израелското посолство в София и с организацията "Шалом"...

- През епохата между двете световни войни властта беше в ръцете на ционистката организация. Ционистките лидери водиха умна политика - те бяха ционисти, но в същото време и български патриоти, които не се месеха в българската политика. Поради тази мъдра политика, когато дойдоха лошите времена, единодушно всички българи отказаха да предадат своите евреи на германо-нацистите.

След Девети септември 1944-а ционистите се връщат в Еврейския народен дом в София. Този дом те построиха в началото на 20-и век и имат нотариален акт за собственост. "Шалом"-ците ги изпъждат оттам и после превземат всички сгради и институти, като клеветят ционистите пред властите, че са евреи фашисти.

Знам това, защото моят баща - Бениямин Ардити, беше лидер на дясното движение на Владимир Жаботински в България. На два пъти го наклеветиха и се опитаха да го дадат на Народен съд. Хората на "Шалом" се опитаха да забранят масовата емиграция на българските евреи към Израел. След като получиха заповед от Георги Димитров, те бяха принудени сами да организират емиграцията.

Накрая в България останаха само евреите, които бяха успели да се уредят със синекурни службички. През годините псуваха и хулеха Израел като слуга на американския империализъм в Близкия изток. Ето защо аз не искам да ме представлява организацията "Шалом".

- На една от премиерите на книгата ви за Цар Борис присъстваха Симеон Сакскобургготски, съпругата му и сестра му Мария-Луиза. Знам за отношението ви към цар Борис Трети, както и че то не е същото като към неговия наследник?

- Знам какво се е обсъждало напоследък във връзка с царските имоти и ще кажа едно: бих бил щастлив, ако видя Симеон да се бори за паметта на баща си, както се бори за имотите си. Това не е само юридически въпрос, а преди всичко - въпрос на морал.