Изследване: Българските мюсюлмани отхвърлят тероризма

stat
11:44  |  6 април 2017 | Политика / Редактор Десислава Димитрова / обновено преди 21 минути
Увеличават се силно религиозните мюсюлмани
Сн.: Архив Дир.бг

Най-одобряваният световен лидер сред българските мюсюлмани е турският президент Реджеп Ердоган, това показва мащабно проучване на "Алфа Рисърч" и НБУ.
Изследването, проведено с финансовата подкрепа на Фондация „Конрад Аденауер“, е второ, след подобно преди 5 г.

Външният фактор, който бележи най-голяма динамика на влияние, е Турция. Традиционно високото доверие към нея е нараснало с 9 пункта и достига 69%, но не е така еднозначно, както преди 5 г. Недоверието също е нараснало с 6 пункта и сега е 13%. Част от анкетираните са критични към управлението на Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо – 49% (при 19% неодобрение).

Повече от половината от мюсюлманите в България изчакват развоя на събитията в Турция и се въздържат да дадат своя оценка на опита за преврат – 52%. Общо 29% изразяват по-скоро позитивни мнения.

Високо е неодобрението на терористичните организации Ал Кайда (68%) и "Ислямска държава" (64%). Огромното мнозинство отхвърля тероризма - 89%.

След Турция, мюсюлманите в България имат най-голямо доверие към Германия, което е нараснало с 8 пункта и достига 65%. Динамика се наблюдава и в отношението към Русия – 52% доверие (2 пункта ръст). Значително по-ниско е доверието към САЩ – 17% ( 9 пункта спад).

Рейтингът при лидерите на водещи държавни е: Най-висок, след този на Реджеп Ердоган е на Ангела Меркел – (45% : 24%), след нея е Владимир Путин (43% : 16%), докато за бившия вече президент на САЩ - Барак Обама, е едва 23%.

Друг външен фактор, който влияе върху религиозността на мюсюлманите у нас, е авторитетът на духовните лидери, получили своето образование извън България. 43% изказват предпочитание те да получават образованието си в български духовни учебни заведения, 12% смятат, че това трябва да става в Турция, а 6% - в Саудитска Арабия.

Изследването засяга още няколко аспекта:

Социален статус

Мюсюлманското население запазва своя нисък социален статус. 63% от анкетираните декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лева, а за 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лв. Това води до трайна семейна емиграция. 8.5% заявяват, че техни деца живеят в чужбина със семействата си. От тях 20% са в Турция, 10% в Германия, 4% в Белгия, по 2% във Великобритания и Испания, по 1% - в Холандия, Гърция и Франция. За 5 г. е нараснал 2 пъти делът на домакинствата, в чиито доходи има средства, идващи от близки в чужбина – от 5% през 2011 г. - на 10% през 2016 г.

Ценности

В ценностната скала на мюсюлманите устойчиво най-високо се поставят семейството (96%) и родът (80%). След тях са работата (78%), приятелите (68%) и религията (51%). Много важно значение се отдава на възпитанието на децата в уважение към: възрастните (94%), мъжа в семейството (88%). Засилва ролята на родителите при вземането на важни за децата им решения. Промяна от по-либерално към по-консервативно отношение се наблюдава по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца и дори равенството в разпределението на семейните задължения.

Религиозност

86% смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това, делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок - 54% не се молят, 41% не посещават джамия. Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни (87% през 2016 г. ) и с повече от 8 пункта на дълбоко религиозните (20% през 2016). Вярват в Аллах 80% през 2011 г. и 77% през 2016 г. Вярват само във висша сила и/или съдбата 15%.

Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99%. 100% са религиозни (от които дълбоко религиозни 46%). При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот (50%).

Тези, които не постят по време на Рамазан, са намалели с повече от 10 пункта и са 30% през 2016 г.; тези, които ядат свинско, са намалели с повече от 10 пункта (25%).

Устойчиви са високите стойности на извършващите сюнет на момчетата (84%) и на погребенията по предписанията на Исляма (98%).

По въпроса за носенето на забрадки в училище – против са 55%, 30% нямат мнение и едва 15% го поддържат. Не одобряват жените да ходят навън с покрити лица (бурка, никаб) 54%, не могат да преценят – 24% и одобряват само, ако жената сама желае това - 21%.

Религиозен плурализъм. Дистанции

За мнозина от общността продължава да е характерен религиозен плурализъм, но е налице спад в сравнение с 2011 г. 47% сега смятат, че няма само една вярна религия, а във всички големи религии се съдържат някои основни истини. Ислямът е единствената вярна религия (без в другите религии да се съдържат някои основни истини) според 20,5%.

На междуличностно равнище се запазва доброто отношение към „другите“ – 74% отговарят, че имат приятели християни. В преобладаващата си част (81%) те смятат, че войните в Сирия и Ирак не са променили отношението към тяхната общност и само според 7% има влошаване.

Тези, които смятат, че религия трябва да се изучава и тези, които са против, са разделени почти по-равно (по около 50%).

Противниците на брак между мюсюлманин и християнка са 33%, а между мюсюлманка и християнин – 40%.

Дистанция има по отношение на бежанците. Сред мюсюлманите у нас се очертават две групи. Първата от тях (38%) е настроена рестриктивно – „България да не приема никого“. Втората (39%)  смятат, че трябва да има прием на бежанци, но той да бъде регулирани чрез квоти от ЕС, или чрез ограничения от държавата.

Държавата

Данните показват ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата. Мюсюлманите категорично отхвърлят шариата като регулатор на правни спорове, едва 0.7% виждат в него нормативен източник, който да се прилага при спорове в общността. Мнозинството (57%) вижда в съдебната власт необходимия механизъм.

Същевременно има съществен спад в разбирането, че децата трябва да се възпитават в уважение към страната, в която живеят.


Последно в Политика


Бжежински - от емигрант до главен съветник в Белия дом

Също като своя предшественик на поста* Хенри Кисинджър, преселник от Германия, Збигнев Бжежински пристига в страната като емигрант от Европа.


Смятате ли, че разсекретяването на стенограмата ще доведе до разкриване на истината за КТБ?

Да Не Не знам
Можем ли да намалим катастрофите по пътищата? Да се избират ли депутатите мажоритарно в 2 тура?