Изследване: Българските мюсюлмани отхвърлят тероризма

stat
11:44  |  6 април 2017 | Политика / Редактор Десислава Димитрова / обновено преди 43 минути
Увеличават се силно религиозните мюсюлмани
Сн.: Архив Дир.бг

Най-одобряваният световен лидер сред българските мюсюлмани е турският президент Реджеп Ердоган, това показва мащабно проучване на "Алфа Рисърч" и НБУ.
Изследването, проведено с финансовата подкрепа на Фондация „Конрад Аденауер“, е второ, след подобно преди 5 г.

Външният фактор, който бележи най-голяма динамика на влияние, е Турция. Традиционно високото доверие към нея е нараснало с 9 пункта и достига 69%, но не е така еднозначно, както преди 5 г. Недоверието също е нараснало с 6 пункта и сега е 13%. Част от анкетираните са критични към управлението на Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо – 49% (при 19% неодобрение).

Повече от половината от мюсюлманите в България изчакват развоя на събитията в Турция и се въздържат да дадат своя оценка на опита за преврат – 52%. Общо 29% изразяват по-скоро позитивни мнения.

Високо е неодобрението на терористичните организации Ал Кайда (68%) и "Ислямска държава" (64%). Огромното мнозинство отхвърля тероризма - 89%.

След Турция, мюсюлманите в България имат най-голямо доверие към Германия, което е нараснало с 8 пункта и достига 65%. Динамика се наблюдава и в отношението към Русия – 52% доверие (2 пункта ръст). Значително по-ниско е доверието към САЩ – 17% ( 9 пункта спад).

Рейтингът при лидерите на водещи държавни е: Най-висок, след този на Реджеп Ердоган е на Ангела Меркел – (45% : 24%), след нея е Владимир Путин (43% : 16%), докато за бившия вече президент на САЩ - Барак Обама, е едва 23%.

Друг външен фактор, който влияе върху религиозността на мюсюлманите у нас, е авторитетът на духовните лидери, получили своето образование извън България. 43% изказват предпочитание те да получават образованието си в български духовни учебни заведения, 12% смятат, че това трябва да става в Турция, а 6% - в Саудитска Арабия.

Изследването засяга още няколко аспекта:

Социален статус

Мюсюлманското население запазва своя нисък социален статус. 63% от анкетираните декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лева, а за 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лв. Това води до трайна семейна емиграция. 8.5% заявяват, че техни деца живеят в чужбина със семействата си. От тях 20% са в Турция, 10% в Германия, 4% в Белгия, по 2% във Великобритания и Испания, по 1% - в Холандия, Гърция и Франция. За 5 г. е нараснал 2 пъти делът на домакинствата, в чиито доходи има средства, идващи от близки в чужбина – от 5% през 2011 г. - на 10% през 2016 г.

Ценности

В ценностната скала на мюсюлманите устойчиво най-високо се поставят семейството (96%) и родът (80%). След тях са работата (78%), приятелите (68%) и религията (51%). Много важно значение се отдава на възпитанието на децата в уважение към: възрастните (94%), мъжа в семейството (88%). Засилва ролята на родителите при вземането на важни за децата им решения. Промяна от по-либерално към по-консервативно отношение се наблюдава по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца и дори равенството в разпределението на семейните задължения.

Религиозност

86% смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това, делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок - 54% не се молят, 41% не посещават джамия. Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни (87% през 2016 г. ) и с повече от 8 пункта на дълбоко религиозните (20% през 2016). Вярват в Аллах 80% през 2011 г. и 77% през 2016 г. Вярват само във висша сила и/или съдбата 15%.

Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99%. 100% са религиозни (от които дълбоко религиозни 46%). При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот (50%).

Тези, които не постят по време на Рамазан, са намалели с повече от 10 пункта и са 30% през 2016 г.; тези, които ядат свинско, са намалели с повече от 10 пункта (25%).

Устойчиви са високите стойности на извършващите сюнет на момчетата (84%) и на погребенията по предписанията на Исляма (98%).

По въпроса за носенето на забрадки в училище – против са 55%, 30% нямат мнение и едва 15% го поддържат. Не одобряват жените да ходят навън с покрити лица (бурка, никаб) 54%, не могат да преценят – 24% и одобряват само, ако жената сама желае това - 21%.

Религиозен плурализъм. Дистанции

За мнозина от общността продължава да е характерен религиозен плурализъм, но е налице спад в сравнение с 2011 г. 47% сега смятат, че няма само една вярна религия, а във всички големи религии се съдържат някои основни истини. Ислямът е единствената вярна религия (без в другите религии да се съдържат някои основни истини) според 20,5%.

На междуличностно равнище се запазва доброто отношение към „другите“ – 74% отговарят, че имат приятели християни. В преобладаващата си част (81%) те смятат, че войните в Сирия и Ирак не са променили отношението към тяхната общност и само според 7% има влошаване.

Тези, които смятат, че религия трябва да се изучава и тези, които са против, са разделени почти по-равно (по около 50%).

Противниците на брак между мюсюлманин и християнка са 33%, а между мюсюлманка и християнин – 40%.

Дистанция има по отношение на бежанците. Сред мюсюлманите у нас се очертават две групи. Първата от тях (38%) е настроена рестриктивно – „България да не приема никого“. Втората (39%)  смятат, че трябва да има прием на бежанци, но той да бъде регулирани чрез квоти от ЕС, или чрез ограничения от държавата.

Държавата

Данните показват ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата. Мюсюлманите категорично отхвърлят шариата като регулатор на правни спорове, едва 0.7% виждат в него нормативен източник, който да се прилага при спорове в общността. Мнозинството (57%) вижда в съдебната власт необходимия механизъм.

Същевременно има съществен спад в разбирането, че децата трябва да се възпитават в уважение към страната, в която живеят.


Последно в Политика


Ало-измами: Защо държавата я няма

В събота, 22 юли, 80-годишна жена от Стара Загора повярва на телефонен измамник и, "за да помогне на полицията", хвърли от терасата 2100 евро и златни накити.