Видният комунистически функционер, политически секретар и член на ЦК на БКП става жертва на собствената си политика и партия. Той е обвинен в антипартийна дейност, шпионаж в полза на британското разузнаване и заговорничество с югославския лидер Тито. Политическото и физическото му ликвидиране са по личната и категорична заповед на Сталин.

Трайчо Костов Джунев е роден на 17 юни 1897 г. в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно депо. Завършва Първа софийска класическа гимназия с отличие. Негови съученици са бъдещият секретар на цар Борис III – Станислав Балан и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев.

След завършването, Костов започва да учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но прекъсва заради Първата световна война. Изпратен е на фронта, където е взводен командир. След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява следването си.

Вижте снимки

От 1920 г. участва в дейността на БКП, а през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 г. затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат.

През 1929 г. Трайчо Костов е амнистиран и заминава за СССР, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в номенклатурата на Коминтерна. През 1931 г. е избран за член на ЦК на БКП. Завръща се в България за кратко през 1931-1932 г. и 1935-1936 г., а през 1938 г. — окончателно.

По време на войната се занимава с организирането на терористични акции на въоръженото крило на българските комунисти. През 1942 г. обаче е арестуван и осъден на доживотен затвор като ръководител на БКП.

След 9 септември 1944 г. Трайчо Костов е освободен от затвора и е считан за втория човек в БКП, като става политически секретар на партията. Именно той ръководи политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на т.нар. Народен съд. На 20 януари 1945 г. на заседание на Политбюро, на което се обсъждат присъдите на Народния съд, Трайчо Костов настоява за максимално повече смъртни наказания.

Три години по-късно обаче Костов влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни.

На среща в Москва Сталин критикува отказа на Костов български стопански и търговски институции да дават сведения на сътрудниците на съветското посолство в София относно цените на стоките, които България изнася в Западна Европа. Трайчо Костов споделя пред съветския лидер, че принципно не е против предоставянето на информацията, но това следва да се осъществява в един по-централизиран маниер, през него, като председател на Комитета по стопански и финансови въпроси.

Йосиф Висарио̀нович е толкова ядосан, че изкрещява в лицето на Трайчо Костов - „Вие що за комунист сте? Жулик!(крадец, мошеник - бел.ред) Аз имах за Вас по-добро мнение. Трябва да се види откъде сте и кой сте Вие? Я ме погледнете! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път никога не се спираме. Ще доведем борбата докрай!“.

И с това съдбата на политсекретаря на БКП е предрешена.

През март 1949 г. Трайчо Костов е отстранен от правителството (като вицепремиер и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. През юни с. г. е изключен от ЦК на БКП и скоро след това е арестуван и обявен за "враг на народа и партията".

Обвинителният акт е подписан от главния прокурор на 28 ноември 1949 година, малко след което е публикуван в печата. Освен Трайчо Костов, обвиняеми са още 10 души. Вече бившият политсекретар на БКП е обвинен в антипартийна дейност, държавна измяна, организиране на държавен преврат и шпионаж в полза на Великобритания и САЩ и заговорничество с Тито.

На 7 декември 1949 г. във Военния клуб започва съдебният процес. Съдебният състав е оглавен от председателя на Върховния съд Борис Кьосев, а обвинението се води от прокурорите в Главна прокуратура Владимир Димчев и Тодор Цаков.

Трайчо Костов се отказва от направените по време на следствието самопризнания, които са изтръгнати с нечовешки мъчения. Академик Георги Марков разказва, че в поредицата си „Тайните на старите полицейски досиета”, че „…Този човек, който е бил секретар на ЦК на БКП, е бил принуден да лази на четири крака и да лае като куче над купа с храна в килията си. В началото е отказвал, но на третия ден го е направил.”

На 14 декември Трайчо Костов е осъден на смърт и конфискуване на цялото му имущество. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и самопризнанията, но накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност.

Два дни по-късно, в 2.30 часа на 17 декември, Трайчо Костов е обесен в Централния софийски затвор.

Писателят Станко Михайлов, който с години е събирал материали от това време, успял да намери преразказани думите на палача, изпълнил смъртната присъда на Трайчо Костов: 

"…Пристъпил към пъкленото си действие, но не можел да обеси обречения. Причината: бил толкова слаб и олекнал от глад, от денонощните мъчения и ужасите си, че просто се “изхлузвал” от въжето. И за да не се мъчел повече той го хванал за краката, провисил се и… започнал с всичка сила да го дърпа надолу, докато накрая мъченикът издъхнал. Тогава Евтим запитал палача защо го е направил? А той отговорил: “Ами помогнах му по-лесно и бързо да умре. Иначе трябваше да се мъчи кой знае колко още…”.

След смъртта на Сталин през 1953 г. и след Априлския пленум през 1956 година, ЦК на БКП преразглежда политическото си отношение към Трайчо Костов и през септември обявява криминалните обвинения по процеса за неоснователни, в резултат на което на 1 ноември Върховният съд отменя присъдите по делото.

БКП продължава да осъжда Костов за прояви на национализъм и враждебност на Съветския съюз до ново решение на ЦК през декември 1989 година, когато окончателно е реабилитиран.