Идеята е в момента, в който близките на човек с доказана мозъчна смърт откажат той да бъде донор, неговата животоподдържаща техника да бъде спряна, предаде Дарик радио.

Според д-р Ненков, който е и координатор по донорство, тази практика, която е популярна в Европа, не е регламентирана у нас и представлява вакуум в законодателната система в областта на органното донорство.

"Като се определи мозъчната смърт, се подписва протокол и това е датата и часът на смъртта на този човек официално. Обаче сърцето му, черният му дроб, бъбреците продължават да работят и работи всичко друго, освен мозъкът. Ако този човек не бъде експлантиран до понеделник, това тяло какво ще бъде в петък, събота, неделя...? Няма яснота какво се случва. От една страна има издаден документ от болницата, който се нарича съобщение за смърт и в рамките на 48 часа трябва да бъде представен, за да се издаде смъртен акт.

От друга страна, обаче сърцето му бие на този човек и роднините не са съгласни той да бъде експлантиран. Това е вакуум. В Западния свят са го решили този въпрос - в момента, когато се докаже мозъчната смърт и в случай че има отказ от донорство, се спира животоподдържащата техника. Няма какво повече да се чака. Щом този човек е обявен, че е с мозъчна смърт, той никога повече няма да си отвори очите", обясни здравният зам.-министър.

По думите му цялата тази тема е изключително щекотлива.

"Хората, които са чисто политици, може би малко ще бягат от тази тема, защото представяте ли сега това да се постави на общественото обсъждане? Но това ще помогне на докторите, но и на близките на дадения човек. В Западния свят координаторите - такива, като мен, им казват, че човекът е в мозъчна смърт, доказана е и ги питат дали искат да бъде донор. Те като кажат "не", му изключват апарата и никой не води разтревожени репортери в болниците да снимат как са спрели апарата на някой човек", посочи още д-р Мирослав Ненков.