В обобщаващия доклад за страната ни се отправят редица критики и препоръки. Както стана ясно още вчера от черновата, ЕК обръща особено внимание на борбата с организираната престъпност и слабата разкриваемост на поръчковите убийства, както и на малкото присъди.

В текста на доклада присъстват и констатациите за липса на посока в политиката за справяне с престъпността и корупцията, че Висшият съдебен съвет не управлява ефективно, не се спазва разделението на властите, че независимостта на съда е поставена под въпрос, а много от направените реформи не се прилагат.

Макар България да инвестира значително в подобряването на институционалната и правната рамка за борбата с организираната престъпност от 2010 г. насам, налице са само ограничени резултати: едва няколко значими дела за организирани престъпни деяния получиха осъдителни присъди, а бяха постановени няколко оправдателни присъди по значими дела, по които публично известните доказателства пораждаха очаквания за осъдителни присъди, пише в документа, предаде "Фокус".

Трябва да се отбележи сериозната загриженост във връзка със слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства — от общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани от Комисията от 2006 г. насам, са образувани едва четири съдебни дела, макар разследването по други да е все още в ход.
През тази година бяха извършени и редица нови поръчкови убийства. В тази връзка е важно да се отбележи, че Комисията редовно получава оплаквания от български граждани и чуждестранни инвеститори във връзка с бездействие на съдебната система и предполагаеми тайни споразумения с организираната престъпност на местно ниво, заявяват още от ЕК.

Със съвсем малки изключения, досега Специализираният съд е постановил решения само по маловажни дела, тъй като съответното законодателство не му позволява да дава приоритет на най-важните дела. Новите специализирани структури на ниво полиция, прокуратура и съдилища досега не са могли да докажат ефективността си. Ситуацията се усложнява от ограниченията на човешките ресурси, наложени както на прокуратурата, така и на съда, е друга констатация в доклада.

Слабите общи резултати от действията по отделните дела не могат да бъдат отдадени на конкретна институция. Анализът показва, че слабости се откриват на всички фази от разследването и от съдебния процес - на ниво полиция, прокуратура и съдилища, се заключава в доклада.

Слабостите в съдебната реформа и в борбата с корупцията пораждат сериозна загриженост сред по-голяма част от българските граждани. Проучване на "Евробарометър", извършено от комисията през май, сочи, че 78% от българите искат ЕК да продължи да подкрепя реформата, докато бъдат постигнати стандарти, подобни на тези в другите държави от ЕС, изтъкват още от Брюксел, съобщи БТА.

В доклада все пак има и някои положителни оценки: "В ключовите моменти българското правителство показа силна политическа воля за постигане на дълбока и трайна реформа. Предизвикателството сега е да се запълнят някои ключови стратегически пропуски и да се осигури ефективно прилагане".

Председателят на ЕК Жозе Барозу пък заяви, че България е постигнала в последните пет годни съществен напредък и сега вниманието трябва да бъде насочено към прилагането на приетото законодателство и попълването на оставащите празноти в борбата с престъпността и корупцията.

Брюксел дава и конкретни препоръки на управляващите в доклада:

1. Реформа на съдебната система
– Да се обнови съставът на Висшия съдебен съвет с мандат да предприеме провеждане на реформа из основи.
– Да се изготви и изпълни средносрочна стратегия за човешките ресурси в съдебната система, която да се основава на анализ на нуждите и натовареността, с промените в структурата на съдилищата, назначенията и обученията.
– Новият главен прокурор следва да получи мандат да проведе реформа в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата въз основа на независим функционален одит и в сътрудничество с външни експерти.
– Да се постави цел за завършване на работата по новия Наказателен кодекс и за неговото прилагане.
– Да се гарантира откритото участие на всички значими НПО и професионални организации при определянето и наблюдението на стратегиите за реформи.

2. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт
– Работата на Инспектората да се съсредоточи върху етиката и ефикасността на съдебната система. Да се установи единна и ефективна система за разпределяне на случаен принцип на съдебните дела, която да се използва повсеместно в страната.
– Да се гарантира, че изборът на главен прокурор е пример за прозрачен и състезателен процес, основан на критерии за професионална етика и ефективност.
– Прозрачността, обективността и професионалната етика да се превърнат в главни приоритети при атестирането, повишаването, назначаването и вземането на дисциплинарни решения по отношение на магистратите.

3. Ефикасност на съдебния процес
– Да се изготви стратегия за намаляване на случаите, при които има закъснение при публикуване на мотивите към съдебните решения и да се анализират начините за справяне с този проблем.
– Да се запълнят празнините при ефективното изпълнение на съдебните решения, като например укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред.
– Да се приеме стратегия за повишаване на последователността при правоприлагането, включително дейна стратегия на Върховния касационен съд за установяване на въпроси, по които има разногласия, и постановяване на решения по тях.

4. Борба с организираната престъпност
– Да се гарантира, че членовете на новата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество се назначават въз основа на тяхната професионална етика, както и че другите институции, и най-вече прокуратурата, напълно съдействат за работата на комисията; да се гарантира също бързото вземане на решения от Върховния касационен съд, за да запази нейния авторитет, ако е необходимо;
– Да се извърши независим анализ на провалилите се дела, като се анализират слабостите както в следствието, така и в прокуратурата, в това число защитата на свидетелите, икономическият и финансовият анализ, събирането на доказателства от полицията и сътрудничеството между съдебната и изпълнителната власт.
– Въз основа на този анализ, да се премахнат недостатъците в структурата, управлението, персонала, обученията, сътрудничеството и професионалните практики.

5. Борба с корупцията
– Да се използва натрупаният опит от минали случаи, за да се подобри работата на полицията, прокуратурата и съдилищата.
– Да се направи независима оценка на въздействието на българската национална стратегия за противодействие на корупцията.
- Да се повери на една-единствена институция задачата да координира борбата с корупцията, да подпомага и координира усилията в различните сектори, да докладва за резултатите от прилагането на стратегията за противодействие на корупцията във всички държавни структури и да поддържа нова независима система за наблюдение, в която участва гражданското общество.
– Да се измени Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, така че да могат ефективно да се налагат наказания, които имат възпиращо действие.
- Да се преразгледа системата за деклариране и проверка на имущество, като тя бъде превърната в ефективно средство за установяване на незаконно обогатяване.