Журналистът Мая Димитрова и експертът Людмил Велчев решили през 2013 г. да направят експеримент какво може да се случи на човек с увреждания, на който често му се налага да ходи в парламента.

Оказало се, че не просто тротоарът не е скосен, а и пред вратата има още две стъпала. Така Людмил Велчев останал на улицата.

На път към служебния вход им показали полегатата рампа, но пред нея има 20-сантиметров бордюр. След преодоляване на това препятствие, стигнали до единствената механизирана платформа в сградата, която се оказала заключена.

Впоследствие я отключили, но нещо блокирала… С помощ и доста трудно успели да качат количката.

„Никой не е длъжен да ми помага. В закона е записано, че самостоятелно трябва да се движат хората“ коментира Людмил Велчев.

На втория етаж няма робот, няма и рампа, просто стълби. След случилото се, те поискали от администрацията на Народното събрание да реагира, но без резултат.

От Комисията за защита от дискриминация заявили, че единственият начин да имат позиция дори под формата на интервю е ако подадат официален сигнал. Това и направили.

Година и половина отнема на Комисията, избирана от парламента, да отсъди, че сградата на Народното събрание е достъпна за хора в инвалидни колички. Без да обясни как е спазен законът след като нито една рампа не спазва написаното в закона.

Обжалвали пред Административния съд. След две експертизи, които категорично доказаха липсата на достъпност, спечелили делото.

Народното събрание обаче обжалва с твърдението, че в сградата нищо не трябва и не може да се променя, не бива да се обременяват неоправдано останалите хора.

„Затова осъдихме Народното събрание за дискриминация на хората с увреждания. Не може да лишиш човек от правото да бъде равностоен гражданин и това да е приемливо, не заради липса на средства и техническа възможност, а защото не ти се занимава“, пише Мая Димитрова.

Решението на Върховния административен съд не подлежи на обжалване.