Първи се яви Александър Панталеев, а след него Георги Христов и Илиан Зафиров, съобщиха БТА и "Фокус". Тримата са били призовани за сравнителен почерков материал, а не са били разпитвани.

В хода на разследването по казуса "КТБ", на 25 юли прокуратурата повдигна обвинения за умишлена безстопанственост срещу Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев и им наложи мерки за неотклонение "парична гаранция" от по 10 000 лева.

Единственият, който днес говори пред медиите, беше Илиан Зафиров. Той бе категоричен, че КТБ може да бъде оздравена и допълни, че няма нищо от което да се страхува или срамува. Според него, не е късно, защото реално погледнато просрочията са само 12%. По думите му, държавната подкрепа за оздравяването на банката може да бъде в най-различни форми.

"Тази дупка от 4 млрд. не знам откъде я изкопаха", заяви Зафиров.

Одитът на КТБ показа, че кредитният портфейл на КТБ възлиза на 5.335 млрд. лв. Обезпечението към него е едва 13%, а обезценката на активите е над 4.2 млрд. лева.

По неофициална информация на bTV в столичното следствие днес трябвало да се яви и четвъртият изпълнителен директор на банката и председател на Управителния съвет Орлин Русев. Според източници от следствието обаче, той вече бил призован преди около две седмици.

На 28 октомври 12 служители на "Банков надзор" в БНБ бяха разпитани в Столичното следствие. Тези разпити бяха първите на редови служители на БНБ. Показания по аферата "КТБ" досега са давали само управителят на Централната банка Иван Искров и Нели Кордовска, която временно пое функциите на подуправителя Цветан Гунев начело на банковия надзор.

Днес парламентът разглежда доклада на бюджетната комисия за банката.

По закон, ако отчетите докажат отрицателен капитал, БНБ трябва да отнеме лиценза в рамките на пет дни. Ако до този момент депутатите успеят да променят законодателството, може и да се стигне до спасяване на банката.

Оферта от над 2 млрд. лв. за оздравяване на Корпоративна търговска банка пък е подадена късно снощи в БНБ и Министерството на финансите, потвърдиха от МФ пред БНР. Тя е от новосформирания консорциум от австрийския фонд ЕПИК, Оманския фонд и "Джемкорп". Офертата е за над 2.3 млрд. лева - около половината от нужния капитал за спасяване на банката. Другата половина консорциумът предлага да даде държавата.