Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова съобщи това при участието й на кръгла маса на тема "Обществените нагласи към осиновяването, предаде БТА.

Събитието е в рамките на информационна кампания за осиновяването, която е в периода от 26 септември до 2 октомври.

Неправителствените организации отдавна настояват за целеви отпуск от година за осиновителите след осиновяването на детето, независимо от неговата възраст.

Мечо Пух: Любовта не се пише, тя се чувства

По повод все още съществуващите стереотипи в обществото по отношение на осиновяването, министър Русинова заяви, че осиновяването се базира на чувства и цитира думите на литературния герой Мечо Пух, който казва на Прасчо, че любовта не се пише, тя се чувства.

"Не може Семейният кодекс да регулира нагласите на хората, той дава предпоставките самата система да е бърза, да е в помощ на децата и семействата, да няма забавяне на процедури, да има бърза реакция на социални работници", допълни социалният министър.

Осиновителите ще бъдат задължени в подходящ момент да информират детето за осиновяването - това предвижда проект за промени в Семейния кодекс, който беше представен неотдавна. Урежда се законодателно разкриване на тайната на осиновяването.

Отпуск и за бащата

Предвижда се и бащата да има право на отпуск при осиновяване. Според готвените промени осиновителят на дете до 5-годишна възраст, при условията на пълно осиновяване, ако се намира в брак или живее в едно домакинство с осиновителката, ще има право да ползва 15-дневен отпуск от деня на предаване на детето за осиновяване.

Друга възможност, която се предвижда е осиновителят на дете до 5-годишна възраст да ползва отпуск при смърт или тежко заболяване на осиновителката. Към настоящия момент от тази възможност могат да се ползват осиновителите и родителите на децата само до 2-годишна възраст.

Предразсъдъци и стереотипи

Министър Русинова смята, че трябва да има достатъчно публичност по темата за осиновяването в българското общество, за да може в годините стигмата към осиновените деца и хората, които осиновяват, да отпадне.

56 процента от анкетирани в проучване на Българската асоциация "Осиновени и осиновители" смятат, че нашето общество е толерантно към осиновителите, но само 46 процента са съгласни, че българското общество е толерантно към осиновените.

Изследването е на базата на 800 онлайн интервюта и е направено в периода 4-11 април тази година.

За 92 на сто от анкетираните осиновяването е по-добрата алтернатива от настаняване в центрове от семеен тип и дългосрочна приемна грижа. 68 процента считат, че осиновяването е важен за обществото въпрос, а според 82 на сто държавата трябва да координира процеса по осиновяване съвместно с всички заинтересовани страни в обществото, неправителствени организации, сдружения и други.

За 77 на сто от интервюираните семейства, които не могат да имат деца заради репродуктивни проблеми, трябва да осиновяват.

42 на сто посочват, че ако оставено за осиновяване дете желае, след като навърши пълнолетие, то трябва да знае кои са биологичните му родители, без значение дали те са съгласни да бъдат разкрити.

29 на сто са на мнение, че трябва да е законово възможно братя и сестри от един биологичен родител да могат да се откриват, а 71 на сто считат, че правата на децата, оставени за осиновяване, са с по-голяма важност от желанията на биологичните родители по отношение на тайната на осиновяване.

69 на сто от респондентите смятат, че детето трябва да знае, че е осиновено, а според 63 процента родителите, осиновили дете, трябва да му кажат, че е осиновено, когато преценят, че то е готово за това. Други 24 на сто са на мнение, че разкриването пред детето, че е осиновено, трябва да се случи възможно най-рано.

Проучването обаче открива сериозни индикации за разминаване между декларираните и реалните възприятия на анкетираните към осиновители и осиновени. При директно зададени въпроси, свързани с приемането на осиновени и осиновители, хората подкрепят обществено приемливи тези по въпроса, а след това, когато същите се тестват задълбочено и темите са адресирани не толкова директно, се получава разминаване между декларираната и реалната позиция.

Хората декларират толерантност и заявяват, че осиновителите са благородни хора, че трябва да получават подкрепа от държавата, че осиновяването е много хуманен акт и осиновените не са по-различни от другите деца.

В същото време същите тези хора имат предразсъдъци, като това че осиновителите трябва да са млади или на средна възраст, че не могат да имат деца и затова осиновяват, че осиновяването може да се случи само, ако осиновителите не са хомосексуални, а осиновените деца, ако са от ромски произход, вероятно носят "лоши гени".

Честите стереотипи, открити в изследването, са, че етносът на детето носи гена му, осиновеното дете се адаптира по-трудно в социалната среда, често е по-агресивно от другите деца и, ако се различава на външен вид от родителите си, няма да може да се интегрира в техния социален живот.