4-годишното момченце е единственото дете на Юри Лилов. Вече над 2 години бащата се бори да го прибере у дома, съобщи БНТ. Подготвил е стая и купища играчки.
Момченцето е взето от социалните служители и настанено в Дом за медико- социални грижи след подаден сигнал от кметския наместник на селото, в което Лилов преди живеел, защото детето било оставено без надзор.
„Заградих го, да не може да падне детето, всичко беше обезопасено и отидох за някъде пет минути до магазина да му взема храна. Банани трябваше да му взема. Той ядеше пасирани банани", обяснява бащата.
Четиригодишното сега момченце страда от церебрална парализа и докато било у дома, правило опити да ходи, започнало и да говори.
„Те, детето като го взеха, казваше мама. Тата викаше. Имахме едно коте вкъщи. Почна Ана, Ана и сам си го кръсти", разказва отчаяният родител. Сега Юри Лилов вижда детето си веднъж седмично, за половин час. Смята, че в институцията не му се помага достатъчно.
„Сега една дума не казва. За две години и половина детето е върнато с 4-5 месеца назад", твърди бащата.
За да може да върне обратно детето си, Юри успял да си намери постоянна работа и се преместил във Видин. Дори преминал обучение за родител. Помагат му и от неправителствена организация.
„Основната цел и причина да му помагаме, е защото виждаме, че има емоционална привързаност между него и детето и смятаме, че мястото на детето е при неговия баща, който има напълно законното право да се грижи за него", заяви Елица Иванова, координатор в НПО „Надежда и домове за децата.
Детската стая в дома на Юри остава празна, защото според Агенцията за социално подпомагане, поради здравословното състояние на момчето, реинтеграцията при бащата би била рискова. Той пък е непримирим да върне единственото си дете вкъщи и за случая вече е подал сигнал в прокуратурата.
Момченцето е взето от социалните служители и настанено в Дом за медико- социални грижи след подаден сигнал от кметския наместник на селото, в което Лилов преди живеел, защото детето било оставено без надзор.
„Заградих го, да не може да падне детето, всичко беше обезопасено и отидох за някъде пет минути до магазина да му взема храна. Банани трябваше да му взема. Той ядеше пасирани банани", обяснява бащата.
Четиригодишното сега момченце страда от церебрална парализа и докато било у дома, правило опити да ходи, започнало и да говори.
„Те, детето като го взеха, казваше мама. Тата викаше. Имахме едно коте вкъщи. Почна Ана, Ана и сам си го кръсти", разказва отчаяният родител. Сега Юри Лилов вижда детето си веднъж седмично, за половин час. Смята, че в институцията не му се помага достатъчно.
„Сега една дума не казва. За две години и половина детето е върнато с 4-5 месеца назад", твърди бащата.
За да може да върне обратно детето си, Юри успял да си намери постоянна работа и се преместил във Видин. Дори преминал обучение за родител. Помагат му и от неправителствена организация.
„Основната цел и причина да му помагаме, е защото виждаме, че има емоционална привързаност между него и детето и смятаме, че мястото на детето е при неговия баща, който има напълно законното право да се грижи за него", заяви Елица Иванова, координатор в НПО „Надежда и домове за децата.
Детската стая в дома на Юри остава празна, защото според Агенцията за социално подпомагане, поради здравословното състояние на момчето, реинтеграцията при бащата би била рискова. Той пък е непримирим да върне единственото си дете вкъщи и за случая вече е подал сигнал в прокуратурата.