Считаме, че при едно плоско ниско облагане от 10% - такова, каквото ще бъде и за следващата година, е правилно всички видове доходи да бъдат обложени, максимално да е разширена данъчната база, аргументира се Менда Стоянова, която е депутат от ГЕРБ и председател на временната бюджетна комисия, цитирана от БНР.

Данък лихва по срочните депозити беше въведен в началото на 2013 г. по предложение на бившия финансов министър Симеон Дянков. Предишното Народно събрание намали ставката за тази година на 8%, като се предвиждаше догодина данъкът да стане 6%, през 2016 г. - 4 на сто, а през следващите 2 години да отпадне напълно.
Лихвените доходи по безсрочни депозити и т.нар. детски влогове не подлежат на облагане с данък върху доходите.

"Банките в конкуренцията помежду си за привличане на клиенти-депозанти измислиха продукти, които маскираха депозити през спестовни влогове. Сега смятаме, че трябва да се затвори тази вратичка и така, както по Закона за гарантиране на влоговете ще се изплащат абсолютно всички влогове, независимо дали те са спестовни, депозитни или каквито и да било други, така лихвите по всички тези влогове трябва и да се облагат", продължи с аргументите Менда Стоянова.

Тя добави, че ще се предложи "едно малко освобождаване – на детските влогове".

Данъкът върху лихвите не е от сериозните приходни пера в бюджета. Дори през миналата година, когато ставката беше 10%, в хазната постъпиха 82,5 млн. лв. При въвеждането на налога бившият финансов министър Симеон Дянков беше обявил доста по-амбициозни цели. Той очакваше годишни постъпления от около 120 млн. лева. От началото на годината до септември от данъка върху лихвите по срочните депозити в хазната са постъпили едва 51,9 млн. лева.

Причината за ниската събираемост от данъка е, че банките преобразуваха част от депозитите в текущи влогове с високи лихви и по този начин предлагат на клиентите си необлагаеми продукти.

Според икономистите на ГЕРБ идеята на данъка е да бъде засилена инвестиционната активност на хората, при постоянно нарастващите се суми в депозити в банките.

Хората, които получават лихви от спестяванията си, трябва да участват във формирането на приходите в бюджета, смята Стоянова. По думите ѝ КТБ е допълнителен аргумент за това.

"Още повече в контекста на КТБ, сега с обществени средства ще се платят 3,6 млрд. лв. гарантирани депозити и лихвите към тях", коментира депутатът от ГЕРБ пред "Труд".
 
Друга идея на правителството е данък банкови трансакции. С него ще се облагат всички сделки с ценни книжа - акции и облигации.


Законът не изисква гражданите да декларират или да плащат данъка върху лихвите по депозити, а това е задължение на банката, в която имат депозит. Именно банката изчислява данъка, удържа го и го внася по сметката на НАП.