Това съобщи служебният финансов министър Румен Порожанов, който представи актуалното състояние на хазната.

По думите му основният проблем на бюджета са надценените приходи, като се очаква сериозно неизпълнение на заложените цели с около 900 млн. лева.

Освен това спрените европейски средства влияят върху увеличаването на дефицита.

"Ще опитаме да удържим дефицита до 3 на сто, което влиза в Маастрихтските критерии, за да не влизаме в процедура по свръхдефицит, а само в обяснителен режим с Европейската комисия защо не сме изпълнили бюджетните си цели", каза още Порожанов.

В Бюджет 2014 г. е записано, че трябва да завършим годината с дефицит от 1,8%.

Министърът е категоричен, че няма да може да се мине без актуализация на бюджета.

Дефицитът към края на юли е 1 милиард и 147 млн. лв.(1.4 % от БВП), който се формира като дефицит от националния бюджет (647 млн. лв.) и дефицит по европейските средства в размер на 500 млн. лв. Дефицитът към края на юни е бил 1.2% от БВП.

Дефицитът по евросредствата бил основно от спрените ОП "Околна среда" и две оси по ОП "Регионално развитие". Планираният дефицит за цялата година е в размер на 1 милиард и 472 млн. лв. (1,8 % от БВП). При очерталите се тенденции, според финансовия министър дефицитът по КФП вероятно ще надвиши планираните 1,8 % от БВП, но следва да остане в рамките на 3 % от БВП.

Порожанов заяви, че дефицитът по КФП се влошава с 1.2 процентни пункта от БВП, заради изпреварващия ръст на разходите, временно замразените плащания от ЕК по ОПАК и двете оси на ОПРР. Става ясно, че приходите и помощите по КФП към юли 2014 г. са в размер на 16 милиарда и 840 млн. лв., което представлява 54, 3 % от годишните разчети.

От данъчни постъпления в хазната са влезли 13 милиарда и 190 милиона лв. Приходите от социалноосигурителните и здравните вноски, пък са в размер на 3 милиарда и 306 милиона лв.

Разходите пък по консолидирания бюджет към юли 2014 г. са в размер на 17 милиарда и 987 млн. лв. Разходите са нараснали спрямо същия период на миналата година с 1, 2 милиарда лв. (7,2 %). Разходите са се увеличили главно заради ръста на разходите по европейските програми и фондове, ръст на социалните и здравноосигурителните плащания, както и допълнителни разходи по бюджетите на министерствата.

Нито Порожанов, нито премиерът Георги Близнашки отговориха на въпроси за решението на БНБ да напечата нови 60 млн. банкноти.

От Централната банка обясняват необходимостта с "изключителни обстоятелства, свързани с напрежение в банковата система", както и традиционното повишено търсене на банкноти през лятото. И двамата отклониха въпросите за КТБ, като подчертаха, че всички коментари са изпреварващи.

По темата КТБ финансовият министър Румен Порожанов нарече поставянето на Корпоративна търговска банка под особен надзор "обезпокоително", защото дава отражение върху цялата банкова система. По думите му, цялата отговорност за ситуацията около КТБ се носи от БНБ.

За спасяване на КТБ ще се търси решение с пазарни инструменти, а не с публичен ресурс, каза Порожанов на заседание на служебното правителство и призова одитът да бъде извършен максимално бързо:


Близнашки потвърди за интереса на виенски фонд да инвестира и спаси КТБ.