Полк. Юлий Георгиев е дългогодишен служител в българското контраразузнаване, бивш директор на Националната служба за сигурност (1995-1997),преподавател в магистърска програма „Национална сигурност” в УНСС (2010-2016), член на УС на Национална Асоциация Сигурност. Автор на книги и статии по проблемите на националната сигурност. Репортер на Дир.бг се обърна към експерта по национална сигурност с няколко въпроса, които вълнуват обществото в България.

- Полк. Георгиев, в света витае страхът от тероризъм и няма защо да си затваряме очите за това. Особено сега, когато България е домакин на европредседателството. Вие сте експерт по национална сигурност и автор на книга по тази тема – „Управление на риска в сигурността”. Според вас, нашите служби по сигурност имат ли реална готовност да предотвратят терористичен акт?

- Това, което не може да не прави впечатление е, че тероризмът сякаш се превърна в част от нашето ежедневие. Колкото и дразнещо да е, започнахме да привикваме с него. От чисто професионална гледна точка това трябва да ни говори, че международният тероризъм сравнително успешно съумява в последните години да постига основната си тактическа цел - да предизвиква масов страх, ужас, паника, несигурност, да дестабилизира живота ни, да бъде постоянна тема в световните новини. Виждаме и как се разнообразяват терористичните атаки, колко сме уязвими особено пред ударите на самомотивиращия се тероризъм на т. нар. „вълци единаци”, които не поддържат организационни връзки с международните терористични организации и трудно биха могли да бъдат установявани и неутрализирани на ранен етап. Този страх съществува и в нас, българите - ние сме потенциално застрашена страна от тероризъм. Такива са реалностите.

В момента сме в центъра на европейския политически живот, което само по себе си повишава нивото на терористичния риск. Това ни кара да обръщаме повече внимание на мерките за сигурност, които се предприемат в последните дни. Ние, обаче, виждаме само част от охранителните мерки – засиленото полицейско присъствие, специалните части, оградените зони и периметри за сигурност, поставените ограждения и бариери, ограничаващи свободния достъп до определени места. Останалите мерки ще си останат скрити от нас, и това е съвсем в реда на нещата. Нямам съмнение, че службите ни полагат необходимите усилия и са постигнали определена готовност да гарантират сигурността на гостите и българските граждани. Доколко ще са резултатни тези мерки е трудно да се отговори категорично. Много са зависимостите и не всичките те са ни подвластни. Да се надяваме, че те ще окажат своя въздържащ защитен ефект. Но трябва да сме реалисти - няма такава държава, в която да съществува абсолютна сигурност срещу проявите на международния тероризъм.

- Ефективността на предприетите мерки не зависи ли от това доколко службите ни за сигурност и полицията са информирани за ставащото вътре в страната? Въпросът ми е, доколко те са в състояние да контролират вътрешната среда за сигурност?

- Информацията е един от ключовите фактори, но не е единственият фактор, от който зависи способността ни да реагираме и да неутрализираме рисковете и заплахите за националната ни сигурност. Има и други фактори от първостепенно значение: човешкия фактор, бих го написал с главни букви; условията на средата за сигурност; времето, което трябва да разглеждаме като ресурс; момент за реакция и темпо на протичане на събитията – под, или извън нашия контрол. Владеем ли в единство тези фактори, което е идеалното положение, ние ще сме в състояние да упражняваме пълноценно наблюдение върху рисковите групи чужди и български граждани, да контролираме развитието на събитията, явленията и процесите с рисков потенциал в средата ни за сигурност.

За съжаление, нашите специални служби и полицията имат сериозен проблем в това отношение от десетки години, и ситуацията все повече се влошава. Агентурният им апарат непрекъснато намалява, непрекъснато отслабва доверието на хората в тях. И това силно влияе върху качеството на сигурността, която изисква обществото. Но мисля, че не е редно да поставяме акцента само върху вътрешната среда за сигурност. Еднакво важни са и нашите разузнавателни възможности и позиции във външната среда за сигурност. И в това отношение, обаче, нещата също не са добри, трябва да си признаем. Причините са известни – ние, хората от професионалната общност, много сме писали и говорили за тях.

- Да поговорим за тези причини отново: В едно ваше интервю говорите за „истеризирането” по отношение на Държавна сигурност. Споделям позицията ви, че само примитивни хора могат да отхвърлят разузнаването като го демонизират и отъждествяват с доносничество. Но как може да се върне „лентата” назад, за да осъзнае обществото колко важна е агентурната дейност за националната сигурност на една страна, и няма ли да е късно, когато най-накрая го осъзнаем?...

- Вижте, аз съм така устроен като човек, че бързо забравям миналото и живея с настоящето и бъдещето, но напълно съм убеден, че е важно отново да се поразровим в началото на т. нар. „Български преход”. Лично аз го възприемам по-скоро като Елциновски модел на преход. Вероятно хората не знаят чак такива подробности, но по онова време, в началото, висшите кръгове във Вашингтон и Москва работеха в пълно съгласие и съдружие, в намерението си да преобразят света по техните схеми. Тогава някой някъде там реши да насочи главния удар върху специалните ни служби, за да улесни своите хора, без да се интересува дали ще крадат „като за последно”. И службите, както се видя, го понесоха с пълна сила. Ударът върху тях съвсем естествено се пренесе и върху основното им средство - тогава така се наричаше агентурният апарат. Тези хора бяха подложени на обществено порицание, бяха поругани и отвергнати.

И тук искам да уточня нещо: Има един не толкова известен факт, че още след промяната на Десети ноември службите дадоха възможност на своите секретни сътрудници сами да определят по-нататъшната си съдба: да продължат, или да прекъснат връзките си с органите. Изобщо, да намерят своето ново място в променящата се действителност, както преценят за добре. Тази възможност и за тези от тях, които предпочетоха да се включат активно в политическия живот и го заявиха открито, бе реализирана категорично и без каквито и да е условности. Говорим за действащите служби.

Дали пътищата на оперативните работници, уволнени, пенсионирани или доброволно напуснали системата и техните бивши агенти са се пресичали, и дали са имали някакъв общ бизнес по-нататък, е трудно да се каже. Възможно е и това да се е случвало, но едва ли трябва да бъдат обвинявани, че са продължили приятелските си отношения, освен ако не са нарушавали закона. Ограничения за това не съществуваха. С други думи, официалните до тогава договорки, зависимости и ангажименти, се разпаднаха. Но темата не бе затворена бързо, което щеше да бъде най-разумно, а продължи да се експлоатира вече дълги години.

Борбата с комунизма продължава да се води и досега за сметка на държавността.

- Според вас, какви са последиците от това?

- Последиците ги виждаме и ги понасяме всички, без изключение. Защото и богатите и успелите хора у нас не могат да се изолират от общата ни среда, колкото и да се опитват да го правят. Когато газиш в блатото, няма значение дали си с цървули, или с лачени обувки. Еднаква е калта, която те омазва. Еднакво е неудоволствието за всички. Просто не живеем в нормална страна, в която законите да се спазват и отношенията да бъдат в рамките на нормалната цивилизована етика. Последиците ги усещаме всички, в една или друга степен. Ето наскоро, по повод масовото убийство в Нови Искър един от ръководителите на полицията изрази искрено недоволство от факта, че никой от познаващите издирвания Росен, не е съобщил за това в полицията. Ето една пряка последица. Гражданите просто не желаят, да не казвам нещо по силно – опасяват се да сътрудничат на органите за разкриване на престъпления. Защо е така? - Защото, дори това го написах наскоро и в мой коментар във фейсбук, те позагубиха доверието си в тях, в съдебната система, в политиците и в управляващите. Непрекъснато, няколко десетилетия им внушаваха, че сътрудничеството или съдействието на службите, което е едно и също – разликата е в сложността и продължителността във времето, е нещо укоризненно, подло, кощунствено, и от него трябва да изпитват отвращение; че сътрудниците на службите и полицията са някакви негодници, злоумишленици, доносници, интриганти и службогонци, които „донасят”за пари, кариера, или и защото им доставя някакво садистично удоволствие, а не защото е техен граждански и патриотичен дълг. Не че не е имало и такива, но те в общото се губеха. Не че не е имало и много хора, които са пострадали от това - особено в първите десетина години след Девети септември, във времето на революционния реваншизъм, и по-късно когато се водеше борба с идеологическата диверсия. Тези факти също не трябва да бъдат пренебрегвани, но не и налагани като единствената истина. Това е фалшифициране на историята.

Либералният модел, който ни бе наложен, освободи нравите до такава степен, че мисълта за държавата отиде на втори план. Да наречеш някого ”ченге”, с високомерно презрение и пренебрежение, постепенно се наложи и започна да се възприема като израз на либерална модерност; като израз на свободата и демокрацията. И тогава, когато такива на ме подобни – романтици, им обясняваха, че заливайки с кал секретните сътрудници на ДС, ще предизвикат сътресения, защото негативизмът ще се пренесе и върху новите сътрудници и информатори на полицията и ще отблъсне хората; че държавността ще остане изпразнено от съдържание понятие, и от липсата на сътрудници и гражданско съдействие на органите ще се възползват бандитите, мафиотите, крадците, мародерите, мошениците и измамниците от най-различен калибър – тези думи не се чуха, и ни заливаха с помия. Е, дойде това време да се отрезнее, и всички да заживеем в пълна несигурност.

Дойде времето бандитите да стават политици и да ни управляват според законите на омертата.

И ако трябва да сме съвсем конкретни, това се извърши не примитивно и от „примитивните”, напротив - съвсем професионално, целенасочено и изцяло заинтересовано. Просто на тези хора не им трябваха работещи служби, а такива, които да не им пречат.

Може ли да се „върне лентата назад”, ме питате? - Може, макар и много трудно. Доверието на хората се печели само с искреност и честно отношение. Първо, трябва да се проведе напълно открит и честен разговор за Българския преход и влиянието на външните фактори върху него. Второ, трябва да има възмездие и справедливост. Сега ги няма. И последно – да започнем отначало да градим такава България, която да върне децата ни обратно. Звучи като фантастика, нали? Но ще стане все някога...

- Вие сте оглавявал Националната служба за сигурност, сега ДАНС. Кажете откровено: вслушват ли се властимащите в експерти като вас, или по-скоро ви изслушват, но не ви чуват, след което нещата се потулват, заради статуквото, или поради конфликт на интереси? - Искате откровеност?

- С властимащите, ако имате предвид сегашните, просто не говорим на един език - генерално се разминаваме. И затова нямаме директни контакти. За какво да си говорим с тях?! –За корупцията ли? За бедността, безпътицата, циганската престъпност, фалшифицирането на изборите, или за висящите във въздуха толкова любими евроатлантически ценности?! С колегите от службите имаме официални отношения, уважаваме се. Те са в деликатна ситуация - проявяваме разбиране. Срещаме се, разговаряме, макар и много рядко, и то по официални поводи. Преди десетина години това им беше забранено - наказваха ги и ги уволняваха, ако контактуват с нас. Но, времената се промениха…

- Познавам някои ваши колеги от Национална асоциация "Сигурност". Почти всички тези хора вече отбягват да говорят публично. Вас също трябваше да ви убеждавам да отговорите на въпросите ми. Защо най-големите експерти по сигурността не искат да говорят публично? – Каква е причината?

- Не сме спирали да говорим по темата, да споделяме вижданията си и опита си от миналото, да предизвикваме към повече разум и активност политиците. Но сте права, че поразредихме публичните изяви. Аз например, в последно време се пренасочих към фейсбук, където имам много приятели, колеги, бивши студенти, с които обменяме мнения и коментари. Трябва да ви кажа, без да преувеличавам, че някои от тях са наистина много стойностни, много точни - удоволствие е да се четат. Фейсбук е много повече от национална медия. Причината да позачезнем в медийния ефир е, че общественият интерес към тази тема взе напоследък да се губи. Така е, защото дълго време се злоупотребяваше с нея. Тръгнем ли да разговаряме както трябва за прехода, интересът пак ще се възобнови - неизбежно е!..

- В едно интервю казвате, че трябва да планираме действията си за национална сигурност с 20 години напред. Възможно ли е това при сегашните реалии у нас и с оглед промените в света?

- Не, не е възможно. И не само, не само затова. Нямаме стратегически анализ, а съществува и страх у анализаторите в системата за сигурност, по-освободено да разсъждават за бъдещето. Никой не им го и иска. На нашите управляващи стратегически анализ не им е необходим, за тях е по-важно да имат влиятелни благодетели - те да им диктуват действията и да ги хвалят навсякъде. Виждаме го. Според тях ЕС и НАТО в сегашния им вид, ще бъдат вечни. Дали наистина го мислят, или така им е по-изгодно, не мога да ви кажа...