Предлагат 9% ДДС върху храни, вода, лекарства, учебници

stat
13:57  |  11 септември 2017 | Бизнес / Редактор Виктор Стефанов /  
Икономистите Ваня Григорова и Димитър Събев настояват за справедливи данъци срещу неравенството Икономистите Ваня Григорова и Димитър Събев настояват за справедливи данъци срещу неравенството
Сн.: БТА

Граждански организации, синдикати и партии настояват за въвеждане на необлагаем минимум и диференциран ДДС.
Организациите настояват за необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне до текущия размер на минималната работна заплата - 460 лева месечно, както и за въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9 на сто (каквито са за туризма) за вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги.

Това обявиха на пресконференция в БТА участници в гражданската инициатива "Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци!".

Инициативата ще протече като национална подписка с искания за въвеждане на необлагаем минимум и гъвкав ДДС. Подписите ще бъдат внесени в НС успоредно с внасянето на бюджета за 2018 година.

Данъчната система в България днес е грубо изкривена, няма друга европейска страна, в която да няма отстъпки за хората с по-ниски доходи, заяви председателят на Сдружението "Солидарна България" и икономически съветник в КТ "Подкрепа" Ваня Григорова. Според нея и икономистът Димитър Събев у нас данъчното бреме пада върху плещите на скромните български семейства, докато компаниите и хората с най-големи възможности се възползват от многобройни писани и неписани вратички в данъчните закони.

Стават десет години, откакто беше отменен необлагаемият минимум за хората, които получават минимална работна заплата, отбеляза Григорова и допълни, че за тези години вместо да настъпи благоденствие, данните на Евростат показват, че нарастват неравенствата, на първо място сме по дял на хората, които живеят в тежки материални лишения.

Изследвания показват, че разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 10 на сто от българите е вече 13 пъти, докато в Европейския съюз е 8,5 пъти, а в съизмерими с нас страни като Чехия, Словакия и Словения - под 6 пъти, пише в подписката на инициативата.

Всеки от нас, дори и да получава минимална работна заплата, плаща 10 процента данък върху доходите, а дори и безработните и хората на социални помощи плащат данък под формата на ДДС, когато купуват хляб, мляко и ежедневно необходимите стоки за оцеляване на техните семейства, отбеляза Ваня Григорова.

Тя направи сметка, че това означава за домашния бюджет 40 лева на месец от всеки, който получава минимално възнаграждение или един хляб на ден.

Димитър Събев цитира данни, според които през 2015 година 50,3 на сто от данъчните приходи в България идват от данъци върху продукти, докато тяхното средно значение за Европейския съюз е 28 на сто. Това по думите на Събев означава, че българската хазна се пълни от данъчното облагане на хляба, на лекарствата, на горивата, на книгите.

"За българската хазна няма значение дали купуваш яхта или учебник за детето: върху всичко се начислява 20 на сто данък. И това е само една от проявите на дълбоката данъчна несправедливост у нас", се заявява в подписката на инициативата.

В нея пише още, че за разлика от развитите западни демокрации, в България прогресивният данъчен модел е сменен с "плосък".

Исканията на гражданската инициатива във финансово изражение са за между 1,2 и 1,4 милиарда лева, каза Димитър Събев. Към август 2017 години декларираният излишък по консолидираната фискална програма е 2,2 милиарда лева и България може да си позволи тези начални стъпки на данъчна рeформа, отбеляза икономистът.

Събев смята, че парите, спестени на най-бедните, пак ще останат вътре в икономиката - ще бъде стимулирано потреблението.

Сред подкрепилите инициативата са КТ "Подкрепа", "Българска антибедност мрежа", Сдружение "Солидарна България", "Колектив за обществени интервенции", "Автономен работнически синдикат", ПП АБВ, ПП "Движение 21", ПП "Българската левица", "Зелена партия".


Последно в Бизнес


Трудно време да си генерален секретар на ООН

Трудно време да си генерален секретар на ООН: дебютът на Антониу Гутериш на сцената на годишната среща на световните лидери.