В последната година сме получили стотици сигнали, в които хората се оплакват не само от телефонния тормоз на събирачите на дългове, но и че същите събирачи на дългове се опитват да заобиколят закона чрез арбитражни съдилища, каза Лидия Делирадева от Центъра за човешки права по БНР.
"Дори и във вашия договор да няма арбитражна клауза, то колекторските фирми заобикалят съдилищата по начина, който е описан в закона за Международния търговски арбитраж , позовавайки се на чл. 7 ал. 3 от този закон, въпреки че той абсолютно неправилно се тълкува в случая от тях", обясни Делирадева.
Някои хора дори са получавали призовки от арбитражни съдилища и то не лично.
Делирадева припомни, че има тълкувателно решение на Върховния касационен съд, в което се казва, че "давността важи не само за мобилните оператори, но и за електроснабдителни, водоснабдителни и топлофикационни дружества, с което решение се признават тези задължения към тях също за периодични плащания".
От Центъра за човешки права съветват, когато получите каквото и да било известие от колекторска фирма, първо - помислете дали изобщо имате такова задължение и, второ, помнете, че давността е три години, но не настъпва автоматично, а трябва да се позовете на нея чрез възражение до съда, посъветва експертът.
Ако ви тормозят по телефона, оставете обажданията без внимание и подайте жалба в полицията и в комисията за защита на личните данни.
Наскоро националният омбудсманът Мая Манолова съобщи, че подготвя законодателни промени, с които доставчиците на обществени услуги да нямат право да ползват услугите на колекторски фирми за събиране на дългове.
Според проучване през миналата година телекомите ползват най-често услугите по събиране на дългове, а профилът на българския длъжник към колекторски фирми е мъж, на около 50 години, който живее в големите градове, с добро образование и позиция, със собствен бизнес преди кризата, надценил бъдещите си възможностите, заради което все още му е трудно да навакса стандарта си преди кризата.
"Дори и във вашия договор да няма арбитражна клауза, то колекторските фирми заобикалят съдилищата по начина, който е описан в закона за Международния търговски арбитраж , позовавайки се на чл. 7 ал. 3 от този закон, въпреки че той абсолютно неправилно се тълкува в случая от тях", обясни Делирадева.
Някои хора дори са получавали призовки от арбитражни съдилища и то не лично.
Делирадева припомни, че има тълкувателно решение на Върховния касационен съд, в което се казва, че "давността важи не само за мобилните оператори, но и за електроснабдителни, водоснабдителни и топлофикационни дружества, с което решение се признават тези задължения към тях също за периодични плащания".
От Центъра за човешки права съветват, когато получите каквото и да било известие от колекторска фирма, първо - помислете дали изобщо имате такова задължение и, второ, помнете, че давността е три години, но не настъпва автоматично, а трябва да се позовете на нея чрез възражение до съда, посъветва експертът.
Ако ви тормозят по телефона, оставете обажданията без внимание и подайте жалба в полицията и в комисията за защита на личните данни.
Наскоро националният омбудсманът Мая Манолова съобщи, че подготвя законодателни промени, с които доставчиците на обществени услуги да нямат право да ползват услугите на колекторски фирми за събиране на дългове.
Според проучване през миналата година телекомите ползват най-често услугите по събиране на дългове, а профилът на българския длъжник към колекторски фирми е мъж, на около 50 години, който живее в големите градове, с добро образование и позиция, със собствен бизнес преди кризата, надценил бъдещите си възможностите, заради което все още му е трудно да навакса стандарта си преди кризата.
ИЗБРАНО
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}