Те са в сила от днес, 30-и октомври 2017 г. - три дни след публикуването им в Държавен вестник, бр. 86 от т.г.

Какво трябва да знаят гражданите във връзка с новата практика, отговаря пред Дир.бг адв. Десислава Филипова, която от години тръби за нарушения, свързани с ГПК, банките, кредитните институции и колекторските фирми.

- Адв. Филипова, какво се случва от днес нататък с процедурите, които вече са в ход?

- Те ще се извършват по новия ред. Изключение са, за жалост онези, при които вече са стартирали публични продани на недвижимости.

- Кой е най-големият пробив с промените, който е в интерес на гражданите?

- След промените гражданите няма да бъдат съдени без да знаят. Досега поради нарушения, или измамливи схеми, много граждани бяха осъдени, без въобще да узнаят за воденото срещу тях дело. Тази несправедливост се дължеше на възможността за призоваване чрез залепване на уведомление на адреса на съденото лице, което беше задължено да получи книжата по делото си в двуседмичен срок след поставянето му.

С фиктивни залепвания или с уведомления, поставени на напуснати адреси, много граждани бяха лишени от възможността да се защитят, независимо че нямаха задължения.

- Посочете някои от драстичните случаи от такъв характер...


- Ами, например когато при погасени по давност дългове, или фалшиви записи на заповед, или при доказано "надписване на сметката" от кредитора и т.н. С новите правила, когато едно лице отсъства и не узнае за воденото дело, срещу него няма да се издава директно осъдителна заповед по чл. 410 ГПК.

- От този член не се ли възползват и големите монополисти в държавата?

- Точно така. Тук са "Топлофикация" и др. монополисти, колекторите, фирмите за бързи кредити и прочее фирми и институции, извоювали си правото на "диктатори" на правила. Сега задължително ще се образува съдебен процес, в който на длъжника служебно ще му се назначава адвокат. Такава защита се предвижда и по изпълнителните дела. По този начин ще се стопират измамите с неуведомяването за делата, както беше досега.

- Има ли гаранции, че призовкарите действително ще търсят призоваваното лице?

- Те вече са задължени да посещават адреса му минимум три пъти в рамките на един месец, от които поне едно от посещенията трябва да бъде в един почивен ден. В допълнение съдът служебно ще трябва да издири коя е местоработата на лицето, за да му изпрати призовка и там.

Влизат в действие и промени, които ще доведат до предотвратяване на завеждането на изпълнителни дела и оттам ще спестяват ненужните такси на частните съдебни изпълнители и адвокатски хонорари.

Кредитор, който образува дело по общия ред, или чрез едностранните заповедни дела, ще бъде длъжен да посочи банковата си сметка или друг начин, по който длъжникът, ако не оспори дълга, или ако загуби делото си, ще може да плати доброволно.

- Голям проблем беше продажбата на движимости и имоти за "жълти стотинки", след което длъжниците, останали без дом, напр. продължаваха да бъдат длъжници...

- По новия ред, когато се продават движими вещи, при първата им продажба те не могат да се „слагат на тезгяха“ на цена, по-ниска от застрахователната им стойност. Длъжниците, които не са съгласни с определената цена, имат право да поискат от съдебния изпълнител да назначи нова експертиза. Увеличава се и прагът на началната цена, от която да тръгва продажбата им - от 75 на 85 на сто от определената оценка.

За недвижимостите се предвиди, че длъжникът и кредиторът имат право да изберат нови вещи лица, които да извършат нови експертизи, а оценката на имота се определя като средноаритметична стойност между тези експертизи и експертизата, изготвена от определения от съдебния изпълнител експерт. Началната цена при първата продан тръгва от 80 %, а не както досега от 75 % от оценката на имота и не може да бъде по-ниска от данъчната оценка. Ако съдебният изпълнител откаже да спази тези процедури, страните имат право да обжалват отказа пред съда.

Длъжниците вече имат право да спрат продажбата чрез първоначално внасяне на 20 % от задължението, а не както досега на 30 %, като се запазва регламента, че след това трябва да внасят по 10 % месечно.

- Как стои въпросът с обезпечаването на екзистенц-минимума на длъжника?


- Дълговете няма да бъдат свръхобезпечавани, т.е. за дълг от 100 лв., който може да бъде събран от заплатата на задълженото лице, да се блокират всички сметки и имоти на длъжника, с което да го натоварват с още такси и да възпрепятстват нормалния му живот или бизнес. Предвижда се лимит на запорите и възбраните, като критерият е съществува ли опасност дългът да не бъде събран. Ако съдебният изпълнител превиши нужната мярка, изрично се разписва, че това е основание да бъде съден за причинени вреди.

- Възможна ли е злоупотреба със запориране на сметките на задълженото лице - има случаи, в които те може да превишават дълга?

- Съдебните изпълнители ще имат задължение да налагат запор на авоарите до дължимата сума. Въвежда се и изрично задължение органът по изпълнението да вдига запорите и възбраните, незабавно след приключване на изпълнителното дело, тъй като практиката показа, че след като са напълнили джоба си с всичките им дължими такси, те нямат интерес от навременното вдигане на обезпеченията и концентрират усилията си в събирането на вземанията по другите си дела.

Забранява се непропорционалността на изпълнението спрямо дълга - вече за малки задължения няма да се пристъпва към продан на имот, ако съществува възможност те да бъдат събрани от заплатата, или от сметките на длъжниците.

- Ограничена ли е заплахата от страна на недобросъвестни частни съдебни изпълнители?

- С промените се увеличава броят на онези незаконни действия на съдебните изпълнители, които длъжниците могат да обжалват. Пред окръжните съдилища те могат да искат отмяна на отказа да бъде спряно или приключено делото, на отказа да бъде определена нова оценка и назначаването на трето лице за пазач - схема, по която много хора бяха извадени от имотите си и им беше откраднат бизнесът.

Безбожно високите такси на частните съдебни изпълнители бяха намалени, като се предвиждат лимити на таксите им. За малките дългове се предвиждат етажи, включващи простите и пропорционалните такси по изпълнението, които регулират размера на таксите като процент от минималната работна заплата спрямо дълга, определен като процент от същата. Регулираха се два много чувствителни за обществото проблема - актуализира се размерът на несеквестируемите доходи от труд и пенсии, като стойностите вече се определят съобразно дохода на лицето, определен спрямо МРЗ. Досега регламентацията по чл. 446 ГПК пораждаше затруднения в практиката, тъй като несеквестируемите части бяха определени в абсолютни размери спрямо стойностите на МРЗ към момента на приемането на ГПК през 2007 г.

Създаде се задължение на банките да не изпълняват запорни съобщения на трудови доходи, пенсии и за помощи и обезщетения за майчинство и други.

- Какво ще кажете за електронните търгове, които се въвеждат?

- Те са планувани като прозрачен способ, гарантиращ че няма да се извършват схеми за заграбване на имуществото на длъжниците. Предвижда се възможност за закупуване на тези имоти чрез банкови кредити, което ще доведе до увеличаване на кръга от потенциални купувачи, и оттук - до нарастване на цената, на която ще се придобиват, което е в интерес както на длъжниците, така и на кредиторите.

Разшири се и достъпът до ВКС - гражданите и фирмите ще имат възможност да получат защита от най-опитните съдии в случаите на очевидна неправилност, вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение, както и при противоречието му с решения на Конституционния съд и на Съда на ЕС.

- Всичко това е много обнадеждаващо за хората, изпаднали в положението на длъжници, но банките продължават да имат големи права - става въпрос за привилегията им да водят дела по т.нар. бърз ред..
.

- За жалост е така. Нищо не се направи в посока правата на кредитополучателите и за отмяна на прословутия чл. 417 от ГПК, който дава привилегия на банките да съдят своите клиенти без тяхното участие по бърз ред. В тези дела банките ползват съда като пощенска кутия. Защото на практика той не осъществява правосъдие - няма право на преценка, а по закон е задължен да приеме за верни твърденията на банките и да осъди кредитополучателя.

- Как може да се ограничи "правораздаването" на банките
?

- Банките често излизат извън закона - те напълниха договорите си със забранени от закона неравноправни клаузи и въз основа на тях вдигат произволно лихвите, или товарят потребителите с несъществуващи задължения в швейцарски франкове, напр. В много случаи, самите банки не изпълняваха договореностите за определяне на лихвата, съобразно пазарните индекси Юрибор, Либор, Софибор,..и независимо, че те се понижаваха, банките вдигаха лихвите.

Нарушавайки законите или собствените си договори, банките повишават месечните погасителни вноски и изкарват длъжници клиентите си, които плащат изрядно, спрямо първоначално уговореното. Вместо санкции, банките получават изпълнителни листа, запорират, възбраняват и продават имуществото на кредитополучателите, които едва след осъждането им могат да се защитят пред съда в истински съдебен процес.

- Но изпълнението приключва преди този процес, което обезсмисля защитата им? Макар и спечелили делото си, те вече са загубили имотите си и животът им е разбит...

- От години говоря, пиша и се боря срещу тази несправедливост. Но Законодателят за пореден път отказа да отмени привилегията на банките и да защити гражданите и бизнеса. Единственото смислено, което предприе, е да задължи съдебните изпълнители да представят в съда копие от връчените заповеди за изпълнение с подпис на получателя, като така стопира злоупотребите с фиктивното им връчване, водещо до пропускане на срока за оспорване пред съда.

Законодателят извади боичките за разкрасяване и предвиди, че само въз основа на писмени доказателства и без да е нужно обезпечение, мнимият длъжник може да спре изпълнението на заповед по чл. 417 ГПК, на практика за кредитополучателите това е равнозначно да представят платежните нареждания, от които да се установи, че са заплащали редовно кредита.

Другата козметична промяна е предвидения регламент, че в двуседмичния срок за оспорването на задълженията по заповедта, осъденото лице може да заплати доброволно дълга и ако докаже, че не е дало повод да бъде съдено, да поиска съда да го освободи от разходите за държавни такси и за адвокат, респ. юрисконсулт, направени от кредитора, които в противен случай ще легнат върху него.

- В заключение, не излиза ли така, че трябва да се радваме на промените, макар че остават още доста клопки?
..

- Макар че не отмени голготата на българите – чл. 417 от ГПК, по отношение на частните съдебни изпълнители, изпълнителните производства, касационното обжалване и призоваването, законодателят направи революционни промени, които създават баланс между кредиторите и длъжниците, слагат юзди на злоупотребите, стопират схемите с фиктивните призовавания и ще изчистят от редиците на ЧСИ "туморите". Прие се, че извършилите тежки нарушения ЧСИ ще губят правата си завинаги.