Една мисъл преминава като червена нишка през целия материал: как при вземането на решения и следващите си ходове по отношение на Северна Корея, САЩ трябва да направят всичко възможно за да не развалят отношенията си с Китай. От своя страна, Китай трябва да направи всичко, за да склони режима на Ким към компромис.

Кисинджър може да бъде разбран. През седемдесетте години на миналия век той беше, ако  не основен архитект, едно от главните действащи лица при поставянето на основите на сегашното статукво в азиатско-тихоокеанския регион, с "вграждането" на Китай в световната икономика и последвалото му превръщане в "световна фабрика" и първа по брутен размер икономика на планетата.

Кисинджър твърди, че световната общност не може да позволи на Северна Корея тихомълком да се включи в ядрения клуб, тъй като това би сринало стабилността в региона, а и не само там. Нищо не би попречило на мощните южнокорейски и японски икономики също да си произведат адрени оръжия, след като ООН и САЩ покажат неспособност да контролират и попречат на Ким да има свое.

Половинчато решение, според Кисинджър, би било дори по-лошо от временно запазване на статуквото, тъй като, ако Ким остане с части и компоненти за производството на ядрено оръжие, при сегашните стотици хиляди севернокорейци, работещи извън страната (главно в Китай, но не само), нищо не пречи няколко ядрени физици и инженери да се окажат на работа у платежоспособни работодатели в Судан, Сомалия, Колумбия, да не говорим за Турция, Саудитска Арабия и  Филипините. Израел няма да има повече причини да крие притежанието си на ядрено оръжие, а Иран със сигурност ще се откаже от ядрената сделка с Европа, Русия и САЩ.

С една дума, това ще сложи кръст на Договора за Неразпространения (на ядреното оръжие) с всички произтичащи от това последствия на хаотизация и  атомизация на световната и регионалните политики. Всяка страна или група, разполагаща с 1-2 милиарда долара, а възможно дори няколкостотин милиона, може да си позволи да си "напазарува" ядрени специалисти и произведе  собсвени единици атомно оръжие.  В подобен свят ООН би било излишно, както и  МАГАТЕ.
Затова, според американския политически гуру, Китай може и е длъжен да направи всичко възможно, за да усмири непослушния си съсед.

В същото време, Дмитрий Дробницки, руски политолог и специалист по американска политика, коментира за изданието "Згляд", че Кисинджър, някога блестящ стратег и  анализатор, е стъпил на някои погрешни тези. Първата, с която вероятно трябва да се съгласим, е, че Кисинджър смята, че Китай контролира едва ли не на сто процента своя младши съюзник, Северна Корея. Това очевидно не е така.

Още от времето на Корейската война в средата на миналия век, Пхенян неведжъж е показвал, че често умее да се дистанцира от по-големия "брат" и  да взема самостоятелни решения. Освен това, дори ако допуснем, че по някакъв начин Китай успее да наложи пълна капитулация на режима на Ким пред американците и исканията им, още на другия ден президентът (на Китай) трябва да подаде оставка, изправен пред неминуем бунт в партийните редици. Режимът на "Кимовете" се ползва с голяма популярност в Китай и  хардлайнерите просто не биха допуснали сриването му по един или друг начин.

Не бива да се забравя и един малкоизвестен на широката западна аудитория факт. По време на кървавата и изтощителна война на Мао с Гоминдана, десетки хиляди севернокорейци се бият на страната на КНОА на Мао и на практика в критичния момент накланят везните в негова полза.

Дробницки посочва още две грешни постановки, масово разпространени сред медиите. Втората е общоприетата теза, че страна, която притежава атомно оръжие, колкото и  несъвършено да е то, не е нападана от световния жандарм САЩ, а която не го притежава, не може да разчита на никакви договори и бива прегазена (Югославия, Либия, Ирак, Сирия).

Според политолога възпиращият фактор при Северна Корея не е притежанието и на някакви спорни по качества, количества  и  със съмнителни характеристики атомни оръжия, а действително свъхмощната далекобойна артилерия от хиляди единици, която е способна да превърне Сеул за половин час в развалини. 

С други думи, за съседите на Ким са страшни не условните му пиар единици атомно оръжие, а доказаното наличие на огромни конвенционални средства за разрушение, с които той със сигурност разполага,

Третият мит, според Дробницки, е схващането на запад, че Ким може да бъде заставен да капитулира с помощта на санкции или да бъде купен с някаква програма за помощи, подобна на тази през деветдесетте години на миналия век при президента Клинтън.

Накрая да се върнем към колонката на Кисинджър във Уолстрийт Джърнъл. Според него, с помощта на китайския натиск и комбинации от моркови и тояги, режимът на Ким може да бъде накаран да седне на масата на някакви хипотетични преговори.
Към настоящия момент подобни преговори изглеждат доста малко вероятни и въз основа на горните анализи изглежда, че пред севернокорейската криза има няколко варианта за развитие, от които... нито един добър.

Междувременно вчера Ким нареди пълна готовност за стрелба.