Мнозина изтълкуваха това като негов пореден гаф или просто като нова проява на дипломатическата му неопитност. Този път обаче, съзнателно или не, Тръмп се оказа недалече от истината.

На конгреса на Китайската комунистическа партия през октомври Си не само бе преизбран за втори петгодишен мандат за неин лидер, което практически автоматично води и до преизбирането му за президент на страната.

Начинът, по който стана това, мнозина оприличиха на коронация на император на издание от 21 век на Поднебесната империя, както това е ставало многократно в хилядолетната й история.

От висотата на царствената си позиция той заяви, че Китай навлиза в нова ера и е готов да заеме място в центъра на световната сцена като "могъща сила, способна да поема водачество по политически, икономически, военни и екологични проблеми".

Не може да не се забележи, че претенциите на Си за тази нова роля идват в много подходящ момент, поднесен му като на тепсия от президента Тръмп, който реши да затвори Америка в нов изолационизъм.

Доста преди Тръмп да стъпи на световната политическа сцена, Си обяви аспирациите си "да направи Китай отново велик", "да възроди великата китайска нация", по собствените му думи.

При това Китай си поставя за цел да бъде пръв не само в икономическо, но и също и във военно, научно, технологично и културно отношение.

Една от инициативите на Си - Made in China 2025, предвижда Китай да стане глобален лидер в ключови технологични области като компютри, роботика, изкуствен интелект, самоуправляващи се автомобили.

Конгресът утвърди ключовата външнополитическа инициатива на Си за т.нар. "Нов път на коприната" като основна концепция, около която ще се върти външната политика на Китай в обозримото бъдеще, поне до 100-годишнината на КНР през 2049 г.

Това е грандиозна геополитическа схема, несъмнено най-големият инфраструктурен проект в света днес, обхващащ почти цялата териториална шир на Евразия, включително степите на Централна Азия, Кавказкия регион и Западните Балкани.

Казано иначе, всички пътища ще водят към Пекин и Китай ще бъде новият център на света, защото това естествено ще бъдат не само търговски, финансови и инвестиционни канали, но и коридори за китайско геополитическо влияние.

В Пекин казват, че това е "win-win" формула, т.е. ситуация, от която печелят всички, и в много отношения наистина е така - въпрос на преценка и интереси. Китай обещава да вложи в изграждането на тази транспортна инфраструктура стотици милиарди. Това е съблазнително, особено за страни, които имат остра нужда от огромни инвестиции. А всички по тези трасета са такива.

Само в Гърция Китай досега е инвестирал 13,6 млрд. долара. Той вече изкупи големи дялове в гръцкия обслужващ сектор и в компании за оптически кабели. Мажоритарен собственик е на гръцкото пристанище Пирея, което смята за своя морска врата към Европа, и се стреми да изгради съответната свързваща инфраструктура от него към континента.

Сред тях, разбира се, е и България, с която Китай също обсъжда големи проекти в размер на стотици милиони долари от взаимен интерес.

Пекин проявява интерес да участва в строежа на някои от българските автомагистрали, към модернизацията на нашите железници. Догодина България дори ще е домакин на поредната среща на върха Китай - Централна и Източна Европа.

Китай, опиращ се на силния си икономически растеж, се цели нависоко. Сегашната геополитическа обстановка в света е благоприятна за бързото реализиране на неговите намерения. Кой как ги разбира или тълкува е друг въпрос. А още по-различен въпрос е дали и доколко ще му достигнат силите да ги осъществи.

Но малцина са онези, които се съмняват, че Китай се утвърждава на световната арена като водеща, а най-вероятно и като свръхдържава.

Източник: БТА